Когато бях на 13 години, баща ми размени майка ми за млада казахстанка: не просто я размени, а я изгони от къщи. Новата ми “майка”, леля Лариса, беше против да живея с тях. Майка ми не работеше никъде, но имаше двустаен апартамент, който даваше под наем и живееше с тези пари.
Много скоро тя ме взе от баща ми и новата му жена и се преместихме да живеем на село при баба ми по бащина линия. На майка ми ѝ беше много трудно да се справя с всички трудности и за съжаление тя се пристрасти към алкохола.
Баба ми се опита да подкрепи майка ми, но това доведе до още по-сериозни последици, тъй като майка ми подсъзнателно мразеше баба ми: тя беше отгледала син, който напусна жена си и дъщеря си заради кохан.Изглежда, че някога винаги само лошият навик на майка ми е довел до ужасна трагедия:
къщата на баба ми се запалила и двама от роднините ми останали под развалините на къщата, а аз останала съвсем сама. Когато баща ми разбра за инцидента, дойде да поговори с мен. Първоначално ми стана топло, защото си помислих, че е дошъл да ме подкрепи и да ми предложи помощта си.
Но не: той дойде да сподели апартамента на майка ми! Но работата е там, че майка ми получи наследството си, когато беше официално разведена. Така че баща ми не би могъл да има нищо общо с него. Когато казах на баща ми за това, той започна да ми крещи и да хвърля чинии.
Изтичах при съседите, помолих за помощ и го изгонихме от къщата. През следващите няколко години животът ми започна да се подобрява: отворих магазин за дамски дрехи, след това верига и купих голяма къща извън града с охрана и ограден терен. И тогава баща ми се появи отново.
Този път каза, че съм длъжна да му плащам издръжка в зависимост от здравословното ми състояние. Оказа се, че именно Лариса го е посъветвала да избяга при дъщеря си… Но и тук знаех всичките си права: тъй като след развода си с майка ми той не ни беше плащал никаква издръжка, имах пълно основание да му откажа тази помощ.
– “Ако искаш, можеш да заведеш съдебно дело. Но повярвайте ми, нямате никакъв шанс. Няколко вика, крясъка, проклятия по мой адрес – и той изчезна от живота ми, но този път завинаги.
