Любовната история на Виктория и Виктор започва много красиво. Двамата се запознават в библиотеката и идват да си вземат една и съща книга. Заговориха се, започнаха да се виждат по-често и накрая започнаха да се срещат. Вика очаква сватбения си ден с особен трепет.
Беше жалко, че родителите ѝ нямаше да видят такова щастие в очите на дъщеря си – те бяха загинали при катастрофа преди много години. Баба ѝ почина преди година и Вика си мислеше, че е сама, докато не се появи Виктор. Всичко беше готово, булката чакаше в сватбената си рокля да пристигне младоженецът.
Но после се обади моята приятелка Вика… Виктор вече го няма. Някакви пияни момчета се приближиха до него и започнаха да му се подиграват. Стигна се до бой и това беше всичко… сега сме в полицията… Вика дори не си спомня как е протекло охраняването.
Всичко беше размазано. Освен това тя започна да се чувства много зле. Оказа се, че Виктор не е оставил момичето само, а й е оставил част от себе си – дете. Вика разказва на родителите на Виктор за бременността си, но те не ѝ вярват; майка ѝ полудява, защото единственото ѝ дете вече е на онзи свят.
Затова нямала време да разговаря със снаха си, която така и не й станала. Вика ражда момче и решава, че ще го отгледа сама. Приятелите и семейството на Виктор ѝ помагат, но вече толкова млада, тя също следва годеника си. Сърцето на Вика спира внезапно през нощта, въпреки че здравето ѝ е добро.
Никой не е очаквал такъв развой на събитията. Но детето е останало само. Не можели да го изпратят в сиропиталище, тъй като било само на 5 месеца. Приятелите се свързват с родителите на Виктор и им обясняват ситуацията.
По това време майката вече била станала малко по-разумна и признала, че е обидила Вика след стрелбата, а й е било трудно да иска прошка, затова не са разговаряли толкова дълго време. Но тя взе детето, нейния внук, и уреди попечителство, така че имаше малко радост в живота си.
