Антон се прибирал от работа, а на вратата на дома му го чакала бедна жена с пакети в ръце. – “Сине, това съм аз. Донесох ти няколко подаръка, кисели краставички, нашия селски мед. Антон се огледа срамежливо, сякаш там нямаше никой. Той бързо избута майка си в къщата.
– “Какво правиш тук, казах ти да не идваш!” – “Сине, имаме проблем (AL). Племенникът ти спешно се нуждае от пари за бъбречна операция. А на брат ти му предстои да роди второто си дете, а ние нямаме пари. Ти си последната ни надежда.После някой почука на вратата.
Антон знаеше, че това е негов колега от работата, с когото се бяха уговорили да се срещнат в дома му след интервюто, за да изпият по едно питие и да си поговорят. Антон завел майка си в една стая и ѝ казал да седне и да не навежда глава. – “Антон, аз вече съм тук.
Охранителят ми каза, че майка ти е дошла да те види. Мислех, че казахте, че родителите ви са загинали при катастрофа. – “Точно така, някаква жена е сбъркала къщата. Слушай, вкъщи не ми е останал алкохол, така че можеш да отидеш до магазина и да си купиш нещо за пиене.
Антон внимателно изпроводи колегата си навън и се обърна към майка си. -Антон, защо си погребал живите си родители? -Мамо, разбери, че ние имаме различни животи, ние сме съвсем различни хора. Той дава на майка си три пъти повече от сумата, която тя е поискала.
След това й резервирал хотелска стая, платил за такси и я изпратил. Не искаше приятелите и колегите му от висшето общество да знаят, че Антон е просто едно селско момче. Държи да не знаят дори роднините му.
