Майка ни вече е на шейсет и пет години. Тя е на доста почтена възраст, така да се каже. Прекарала е петнайсет години в чужбина, за да печели пари. Трябва да се отбележи, че е спечелила доста пари. Купила е солидна къща и е направила скъп ремонт.
Сестра ми и аз също бяхме финансово подпомагани от майка ни. Тя добавяше пари на мен и съпруга ми и успяхме да си купим просторен тристаен апартамент. А сестра ми наскоро си купи скъпа чуждестранна кола от автокъща. Те имаха апартамент, затова решиха да си купят кола.
Случи се така, че сумата, която тя добави към наема ни, беше същата като парите, които похарчихме за колата, така че никой не се обиди. Наскоро майка ми се обади и каза, че е имала сериозен разговор. Тя покани мен и сестра ми в дома си. Веднага си помислихме, че става дума за наследство.
С Лера взехме децата си и отидохме в дома на майка ми. И двамата мислехме, че майка ни ще раздели къщата поравно. В сърцето си обаче се надявах, че ще получа повече, защото аз имам двама сина, а Лера – една дъщеря. Когато пристигнахме, майка ми подреди масата, започна да разпитва за разни неща и ние говорихме за всичко.
Тя обгрижваше внуците си. Изведнъж на вратата се почука и в къщата влезе мъж, който изглеждаше на възрастта на майка ми. Той ни кимна приятелски. Майка ми ни го представи: “Скъпи, това е Юра, ще се женим. Той е в развод. Оставил е цялото си имущество на децата си, така че ние ще живеем с мен.
Сестра ми и аз се спогледахме изненадано. Цяла вечер майка ми говореше за приятеля си и ни разказваше как са се запознали. Всички около нас казват, че трябва да се радваме за майка ни, но ние със сестра ми наистина не разбираме защо й е нужно да прави това.
