Синът ми е женен от десет години. Отначало живееха като всички останали. Рита остава в декрета, докато ражда първия им син, а съпругът ѝ работи. След това, с кратка почивка, се ражда вторият ѝ син. След раждането на второто дете Рита се връща на работа.
По това време Борис е съкратен. Компанията им фалира. От друга страна, Рита успешно се изкачва по кариерната стълбица. Назначена е за ръководител на отдел с повече отговорности, но и с голямо увеличение на заплатата.
Борис имал затруднения с намирането на нова работа, затова двамата се съгласили да си разменят ролите. Рита работи, а Борис се грижи за домакинството. Нейната заплата е достатъчна, за да осигури прехраната на семейството.
Разположението им стига до абсурд. Борис се грижи за децата, пере, чисти, приготвя закуска, обяд и вечеря. Рита не прави абсолютно нищо след работа. Само с децата си може да размени няколко думи вечер, да ги попита за уроците им.
Но в повечето случаи просто седи на дивана, докато Борис се върти около нея като катеричка в колело. Синът ѝ казва, че тя дори не слага масата, а чака той да сервира всичко. Опитах се да говоря с Рита. Казах: “Не можеш да правиш това, можеш да вършиш прости неща вкъщи.
А тя отговори: “Аз работя, а той носи останалите отговорности. Марина Ивановна, моля ви, не се намесвайте в нашето семейство.” И аз просто чувствам, че този брак ще се разпадне. Съпрузите трябва да си помагат един на друг. Приятелите ми ме съветват да не се намесвам в семейството им, но аз не мога да го направя.
Същото беше и със съпруга ми, само че напротив. Веднъж той реши, че тъй като работи, аз трябва да задоволявам всичките му нужди. Но това не е начинът, по който работи. За щастие седнахме и поговорихме, а той пое част от отговорностите. Но Рита не е в настроение да говори, тя не прави нищо по принцип.
