Когато свекърва ми отвори вратата и ме видя на прага, тя изкрещя и побърза да я затвори. “Здравейте, Сергеевна, виждам, че все още не сте се научили на гостоприемство!” Усмихнах се с една от най-“приятелските” си усмивки: “Излизайте! Защо си дошла, а?
Нямаш право да бъдеш тук! Излизай! – Питър и аз трябва да поговорим. – Няма за какво да говорим, кучко. Той вече не е никой за теб! Издишах уморено. – Искаш ли да ти покажа паспорта си? Той няма да е нищо за мен само след месец поне. Междувременно той е мой съпруг и аз имам право да говоря с него. Моля, не ме прекъсвайте.
Пробих си път в апартамента. Питър беше във всекидневната. Както обикновено, той лежеше на дивана, ядеше риба и пиеше бира. “Нина, какво правиш тук?” Петро беше изненадан. “Опитах се да й попреча да влезе! Но тя влезе сама. Петро, изхвърли я навън!
Не искам да я виждам в къщата си. “Здравейте, Сергеевна, не ме довеждайте до грях, преместете се на безопасно разстояние и отдалечете юмруците си от мен, иначе сам ще ви изтръгна косата. Честно казано, винаги ми се е искало да го направя, но аз съм порядъчен човек.
“Как смееш да ме заплашваш в собствения ми дом?” – изкрещя свекърва ми. Най-големият ѝ син дотича при крясъците ѝ и вкара истеричната жена в стаята. Едва след това с почти бившия ми съпруг успяхме да проведем нормален разговор.
Обясних му на пръсти, че не трябва да кандидатства за апартамент, защото през по-голямата част от съвместния ни живот аз съм изплащала кредита. Съпругът ми неохотно се съгласи. Алла Серхиевна продължаваше да ми крещи обидни думи от съседната стая.
Преди да си тръгна, погледнах в хладилника. Имаше тенджера с борш. Изглеждаше много пресен. “Нина, какво правиш?” Петър се възмути. “Не можеш да ядеш това”, а след това още по-силно. “Здравейте, Сергеевна, виждам, че ръцете ви растат от неправилното място, не сте се научили да готвите!
От съседната стая се чуха неприятни думи. Вървях в приповдигнато настроение и си свирех весели песни. Но докато живеехме заедно, тя идваше в дома ни почти всеки ден и изхвърляше храната ми. Казваше, че синът ми не трябва да яде това, а ръцете ми били от същото място.
