Алиса и приятелката ѝ Раиса често излизат вечер. Това беше нещо като традиция. Алиса прекарваше всяко лято при баба си. Природата в селото е просто вълшебна, а разходките и насладата от красотата са удоволствие за очите и душата. Един ден двамата приятели се запътили към гробището.
Разхождали се сред надгробните камъни и обсъждали всеки един от тях, гледали датата на смъртта, опитвали се да отгатнат какво е причинило смъртта на даден човек. Тогава очите на Алиса попаднаха на снимка на много красив млад мъж. Той беше починал преди тридесет години. Беше само с една година по-възрастен от момичето.
Човекът на снимката изглеждаше изненадващо добре. Ако беше още жив, определено щях да се омъжа за него – усмихна се Алис. Тя започна да фантазира за възможното им съвместно бъдеще. Човекът се казваше Николай. Приятелят ѝ само ѝ се изсмя и я накара да се разгорещи.
Алис свали пръстена от пръста си и го сложи на гроба на момчето. – “Николай, ще ми бъдеш ли годеник? След това момичетата продължиха напред и забравиха за пръстена. Вечерта Алиса се готвела да си легне, когато някой почукал силно на вратата.
Баба ѝ спяла. Тя се изненадала и отишла до прозореца, за да види кой чука. На прага видяла човека от снимката на гроба. -“Омъжи се за мен, дошъл съм да те ухажвам”, каза той. Момичето припаднало от ужаса, който изпитало. После някак си отслабна и си легна.
Видението я спохождаше всяка нощ. Всеки ден се чувстваше все по-зле и по-зле. Тогава решила да каже на баба си. Целият този ужас спрял едва когато баба ѝ довела свещеник в къщата. По-късно Алиса също е заведена в църквата. След това тя започнала да се чувства по-добре и виденията спрели. В живота ни има много напълно необясними събития.
