Светлана тичаше из кухнята от рано сутринта. Предишния ден дъщеря ѝ беше казала, че тя и семейството ѝ ще дойдат по обяд, за да поздравят майка ѝ за рождения ѝ ден. Светлана живее сама в селото от петнадесет години след смъртта на любимия си съпруг.
Дъщеря ѝ отдавна се е преместила в града, омъжила се е и е родила две деца. Светлана обожаваше внуците си, но за съжаление ги виждаше много рядко. Дъщеря ѝ рядко посещаваше възрастната си майка. Но в този ден Светлана навършваше седемдесет години и очакваше гости.
Тя се събуди с първите слънчеви лъчи, за да свърши всичко, и извади плодовете, които беше запазила за специален случай. Внуците ѝ обичат ягодов пай. Скоро цялата кухня се изпълни с аромата на прясно изпечен сладкиш. Тя наряза няколко вида салати и приготви месо за барбекюто на двора.
До обяд всичко беше готово и тя дори успя да подреди масата. Но гости нямаше. Светлана започна да се тревожи. Опита се да се обади на дъщеря си, но тя не вдигна телефона. През останалата част от деня не можа да намери място, където да отиде.
Едва в десет вечерта си спомни, че през този ден не беше яла нищо, но нямаше апетит. Изпадна в неспокоен сън на стола си. Събуди се в седем сутринта и отново набра номера на дъщеря си. Дъщерята отговорила с раздразнен, сънлив глас: “Мамо, ти съвсем си полудяла, нали? Кой се обажда по това време на сутринта?”
“Съжалявам, дъще, просто вчера не вдигаше телефона и не дойде. Бях много притеснена. Добре ли си? Казахте, че ще дойдете. -Всичко е наред! Отидохме в един ресторант за рождения ден на шеф Игор. Забравих да те предупредя. Сега не нарушавайте съня ми! Момичето закачи слушалката, а старата жена остана да седи, а по бузите ѝ се търкаляха сълзи.
