Стоя на опашката пред касата и виждам отвратителна снимка. Бедна възрастна дама, с треперещи ръце, която понякога изпуска монети и ги събира обратно, стои пред касата, а зад нея е двойка мажоретки: момиче с добро… всичко, и гаджето ѝ, което не е от нашата националност, което въздиша, върти очи и изобщо се опитва да покаже, че е раздразнено.
Изведнъж касиерката избута настрани покупките на бабата – няколко ябълки – и каза на бабата да си преброи парите по-късно и да се върне на опашката. “Кой изобщо я пусна тук?” – каза старицата, по чието тяло имаше повече силикон, отколкото кръв.
“Изобщо не знам. Правят нови промоции и се събират всякакви мизерии”, каза касиерката. След тези думи исках да вляза, но от края на опашката излезе мъж с тефтерче и каза на касиерката: “Да, дължите глоба, жено, а и сте уволнена, направете място за покривка.
А ти – посочи той товарача, – вземи количката и отиди с баба си в супермаркета, нека яде каквото си иска, за моя сметка. И тогава касиерката, която вече беше уволнена, се намеси в гнева си. Аз съм управител на цялата верига от тези магазини и вие вече не работите тук, така че, моля, свалете си жилетката. Това е справедливост.
