Този ден той се напива като прасе. Беше му гадно, но буквално се принуди да вземе още една бутилка със себе си. Вървеше на зигзаги, светът се размиваше и въртеше. Беше му лошо не само физически, но и психически. Едва успяваше да открие входа, в който бе живял през последните десет години от живота си. Всички входове на сградата изглеждаха еднакви. Той влезе в апартамента и събу обувките си.
Съпругата му спеше в стаята, свита на кълбо. Той я погледна с отвращение. Навсякъде в спалнята имаше детски дрехи, което беше още едно неприятно напомняне за семейния живот. Дъщеря му спеше в креватчето си. Сладкото личице на детето би накарало всекиго да се разчувства, но мъжът се намръщи.
В кухнята той случайно удари един стол и той падна на пода с трясък. Маргарита се събуди заради звука. Дали съпругът ѝ се беше върнал? Напоследък той изчезваше някъде и тя се притесняваше за него. Щом се приближи до кухнята, в носа ѝ попадна силна миризма на изгорял дим. Момичето неволно изсумтя. Чу и някакъв разговор:
– „Марина, обичам само теб. Скоро ще дойда при теб! Сърцето на момичето прескочи. Отдавна подозираше, че мъжът ѝ изневерява, но не искаше да повярва. И тогава страховете ѝ се потвърдили. Преди да си тръгне, той й казал много неприятни неща и я разплакал. „Ти си изрод, нямам нужда от теб! Никога не съм те обичал, не искам дете от теб!
Омръзна ми от постоянните крясъци и памперси. Съжалявам, че изгубих толкова много време с теб. Момичето се разплака. Когато той си тръгна и затръшна шумно вратата, тя взе решение в пристъп на отчаяние: „Със сигурност ще бъда щастлива, със сигурност ще намеря мъж, който наистина ще обича мен и дъщеря ми.“
