Кой би си помислил, че в подходящия момент най-близките ще се окажат не толкова близки, а непознати ще са най-близките роднини. „Вика, по-добре седни, трябва да ти кажа нещо“, обажда се на Вика съседката Анита Григориевна, „къщата ти изгоря… останали са само две стени.
Ела колкото се може по-скоро. Вика се хвана за главата и седна на стола си. Преди да си тръгне, беше проверила всичко отново. Как можеше да се случи това? Четиричленното им семейство бързо опакова багажа си и потеглиха към дома. И наистина, от красивата им къща бяха останали само две стени и руини… всичко беше в дим.
Съседката позволи на Вика и децата да останат при нея, а Вова отиде в банката, за да прочете условията на кредита. В крайна сметка Вика и съпругът ѝ бяха спестявали за този имот повече от 5 години. Дори нямали време да се установят, но не можели да спасят къщата.
Няколко часа по-късно Вова се върна, но нямаше лице. Изглеждаше много потиснат, макар че това не изненада Вика. Заемът не им беше отпуснат, както им се искаше. Двойката беше останала на улицата с две малки деца. Пожарът бил причинен от жици.
Можете да останете при мен – предложи съседката, – но, Анита Григориевна, скоро ще дойдат внуците ви… а аз знам колко много ви се иска да се срещнете с тях. Няма нужда, ще отидем при сестра ми. Вова нямаше роднини, затова отидоха да живеят при сестрата на Вика, Арина.
За да не навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че нито Арина, нито Сергей, братовчедът на Вика, нито леля ѝ Люся помагаха на младото семейство. Единственото, което можеха да направят, беше да съчувстват. Вика и Вова трябваше да се върнат в дома на Анита Григориевна, за да пренощуват. Цялото село вече се беше събрало пред къщата им.
– „Вове, ако имаш някакви материали, кажи ни и ще ти помогнем. „Виж, Петя, ние построихме такъв дворец за 2,5 месеца“ – казаха мъжете от квартала. „Нямам достатъчно пари за вас, момчета, но благодаря за предложението“ – виновно им отговори Владимир.
Мислиш ли, че ти предлагаме да ти помогнем за пари?“ – Вик, къщата на леля Анита е малка, а и внуците ѝ скоро ще дойдат на гости. Къщата с червения покрив там е моята къща. Съпругът ми е в командировка, а децата са отишли при баба си за един месец. Елате, ще ви разведа из къщата.
И няма да ви пречим – предложи Вика на съседката си, която не познаваше по физиономия. Това беше парадокс: семейството се обърна в подходящия момент, а там бяха хора, с които Вика и съпругът ѝ дори не бяха разговаряли преди инцидента. Два месеца по-късно къщата била построена от нулата, а месец по-късно мъжете завършили козметичния ремонт.
