– Къде отивате? Седни!“ – изръмжа баща й. Момичето погледна надолу, запъти се и седна на леглото. Много искаше да си играе с Валя и Катя, но баща ѝ не ѝ позволяваше. Тя много завиждаше на момичетата, те бяха в отделението без родителите си и можеха да правят каквото си искат.
А тя не можеше да прави почти нищо, баща ѝ ругаеше всичко. Тя се надяваше, че няма да му позволят да остане в болницата с нея, но той успя да убеди сестра си. И сега тя не можеше да направи нито една крачка спокойно от страх да не го ядоса.
Вечерта момичетата отидоха заедно на процедури, а баща им остана в отделението. Соня се радваше, че може да прекара известно време без суровия поглед на баща си. Валя я хвана за ръка и изведнъж я попита замислено: „Защо татко ти се кара?
Соня погледна объркано. – „Той просто иска да му се подчинявам. Всъщност Соня беше сигурна, че баща ѝ не я обича. – „Къде е майка ти?“ – попита Катя. -Тя ни напусна… -Какво имаш предвид? Момичетата се спогледаха объркано. – „Отиде при друго семейство, сега има други деца.
Баща ми й се сърди, не му харесва, когато говоря за нея. -А тя липсва ли ти? – Много. Валя и Катя много съжаляваха за Соня. Те нямаха никакви проблеми в семействата си и дори не можеха да си представят какво е за Соня. А в отделението баща ми говореше с майка си и се подиграваше на Соня:
– Тя е непослушна, държи се точно като Алиса! Тя прилича на майка си! Наистина ли трябва да бъдеш по-строга с нея? Тя изобщо не ме харесва. Мария Петровна зашеметена замълча, а после заговори:
– „Игор, тя не прилича на Алиса. Соня е добро дете, а ти проектираш върху нея образа на майка. Не можеш да правиш това. Момичето много те обича. Миналата седмица ми се обади и ми каза, че много те обича, но ти постоянно си недоволен от нея.
Тя се страхува, че и вие ще я изоставите, както майка ѝ, защото е „зла дъщеря“. Не пречупвайте детето. Вие сте единственият човек, който тя има в живота си. Кога за последен път й казахте, че я обичате? А кога сте я прегръщали? Тя е просто малко момиче, има нужда от обич! Игор замръзна.
Не можеше да си спомни кога за последен път беше казал нещо хубаво на Соня. Изведнъж му стана много тъжно. Когато Соня се върна в отделението, баща ѝ я прегърна силно. Момичето беше изненадано. – „Дъще, много те обичам. В очите на Соня се появиха сълзи. – „И ти няма да ме оставиш? Соня обви ръце около шията му и се облегна на кичестата му буза.
