Почти на 40 години съм и мисля, че изживях живота си по странен начин. Реших да напусна дома си, защото смятах, че майка ми обича брат ми повече от мен. Майка ми се омъжи на 30 години. Баща ми беше с 20 години по-възрастен от нея. Тогава се родихме аз и брат ми.
Бяхме още деца, когато баща ни внезапно почина. Майка ми ни отгледа сама. Брат ми се върна от армията и реши да се ожени. Той заживя със съпругата си в дома на майка ми. Аз мислех, че трябва да живея с майка си, а не със снаха си, защото бях нейна собствена дъщеря. Бях обидена и вместо да получа образование, отидох да работя в чужбина.
Изминаха осемнадесет години. През това време не се обадих на семейството си и не го посетих. Мислех, че те ще бъдат много щастливи без мен. И всеки път, когато се срещах с наши приятели, питах за майка ми и брат ми. Веднъж се запознах с нашата съседка.
Той беше дошъл в чужбина, за да изкара пари за апартамент за дъщеря си. Отидохме заедно в едно кафене и седнахме да си поговорим. Той ми каза, че майка ми е много болна и не може да ходи. Добави, че брат ми и семейството му са се преместили в друг град. Сега майка ми се нуждае от грижи. Не можете да си представите колко уплашена бях.
Грешах, като си мислех, че нямам нужда от майка си. Върнах се в родния си град, без да се замислям. Оставих работата си на съседа, защото той още не си беше намерил работа, а аз нямах нужда от моята. Невъзможно е да се опише с думи срещата ми с майка ми.
Прегръщахме се и плакахме почти цяла вечер и се извинявахме една на друга. Тъй като имах достатъчно пари, заведох майка си в най-добрата болница. Лечението мина доста добре. След това направих пълен ремонт на апартамента на майка ми.
Въпреки че по-рано, когато бях в чужбина, исках да си купя собствен апартамент. Мислех си, че майка ми няма да има нужда от нищо на стари години. Сега осъзнавам колко е хубаво да имаш майка.
