Сестра ми Варя работеше денонощно, беше ценна служителка, после се прибираше вкъщи и чистеше, готвеше обяди и вечери, но мъжът ѝ не я ценеше и я изпрати да се разведе. Не се изненадах от тази новина, дори се зарадвах, защото знам как е било в тяхното семейство. Той непрекъснато я упрекваше, че е лоша майка, лоша съпруга, че не умее да готви, че не прави нищо.
Въпреки това сестра ми търпеше всички лудории на съпруга си, продължаваше да чисти, да готви и да отглежда сина си. Не можех да разбера защо тя търпеше всички негови лудории, а синът ѝ, виждайки как баща му се отнася с майка му, правеше същото. Следобед те лягаха на дивана, гледаха телевизия и изискваха от Варя да им сервира.
Сестра ми понасяше не само поведението на съпруга си, но и упреците на свекърва си, която им идваше на гости и можеше да остане няколко дни. Свекървата обръщаше внимание на всичко в къщата и ако, не дай си Боже, някоя книга лежеше грешно или не й харесваше вечерята, започваше да критикува, казвайки на сина си, че е избрал най-лошата от жените.
Варя разказва, че бързо се е опомнила и се е заела с възпитанието на сина си, искала е той да израсне като мъж, който да не е като съпруга ѝ. След като синът ѝ станал пълнолетен, сестра ѝ подала молба за развод и избрала да бъде жена, макар и без съпруг.
Когато съпругът ѝ видял, че жена му си е събрала нещата и си е тръгнала, започнал да ѝ звъни и да я заплашва да се върне, защото е останал без прислужница и не може да направи нищо. Но сестра ми взе правилното решение и повече няма да бъде унижавана и да се чувства ощетена. След като чух всичко това, си казах, че това събитие трябва да се отпразнува и да се сложи на чай, и отидох до магазина да купя торта.
