След сватбата решихме с мъжа ми, че е по-добре да живеем известно време със свекърва ми, за да спестим пари за ипотека за апартамент. Ако живеем под наем, едва ли ще останат спестявания. Не ми се искаше да живея със свекърва ми, чула съм много неприятни истории за съвместното живеене, но нямахме избор.
За моя изненада, нямаше домашни конфликти с свекърва ми. Веднага разпределихме кой какво ще прави вкъщи. Мъжът ми активно ми помагаше с почистването и готвенето.
Бързо свикнах с всичко. Единственото, което ме дразнеше, беше безкрайната любов на майката към сина. Мъжът ми е на 30 години, а свекърва ми се държи с него като с малко дете. Тя постоянно проверява какво е ял и как е облечен. Постоянно е в нашата стая, което е много неудобно, особено вечер. Трябва да се преобличам в пижама в банята, защото свекърва ми проветрява стаята и разпитва сина си как е минал денят му преди лягане.
След това свекърва ми сменя спалното бельо, защото синът ѝ трябва да спи само на чисто. Но най-абсурдното е, че тя не ми позволява да затварям вратата на нашата спалня. Нощем идва няколко пъти, за да провери какво правим, и после поправя завивките на сина си, за да не се простудят.
Сутринта имах много лошо настроение и директно казах на свекърва ми, че сега вратата на стаята ни ще бъде затваряна през нощта, защото така ми е по-комфортно. Тя не реагира по никакъв начин, вероятно чака да дойде синът ѝ, за да обсъдят това.
