Омъжена съм от почти 34 години. Имам възрастен син, който има собствено семейство. Синът ми е на 33 години, а внукът ми наскоро навърши една година. Снаха ми е на 27 г. Честно казано, със снаха ми не се разбираме много добре.
Да живея под един покрив с нея не влизаше в плановете ми. А и тя не искаше да живее с мен. Така че след сватбата те започнаха да живеят в апартамент под наем. Ние решихме да спестим за наш собствен. Спестяванията вървяха бавно. Живееха за удоволствие.
Ходеха на море, купуваха си нови джаджи, нови дрехи, защото бяха млади и искаха да живеят. А заплатите им не бяха много високи. Аз забелязвах всичко, но мълчах, не се намесвах. Свекърва ми забременя. Те очакваха първото си дете. Но все още живееха под наем и имаха много малко спестявания, не им стигаха дори да си купят двустаен апартамент.
И тогава не започнах да им давам съвети, те са възрастни и ще се справят сами, защото всички се учим от грешките си. Ако са доволни от хората, които дъвчат мазнини в апартамент под наем, така да бъде. Снаха ми роди син. Радостта ни не познаваше граници. През
първите шест месеца всичко беше наред, но после синът ми беше уволнен. Той си намери друга работа, но заплатата беше много по-ниска. Парите започнаха да липсват. Синът ми ме помоли да ги прибера за известно време. Аз не отказах. Как можех да откажа на единствения си син? Освободих една стая и те се преместиха в моя апартамент. Отначало живеехме мирно и тихо. Снаха ми ми помагаше в чистенето, а аз се грижех за внука си.
Преди това не знаех, че снаха ми готви толкова добре. Аз сама купувах хранителни продукти и плащах сметките за комунални услуги. Мислех, че така се пести. Но един ден всичко се промени. Снаха ми показа зъбите си. Тя оставяше мръсните чинии в мивката и не готвеше.
Оправдаваше се, че не може да се справи с детето. Един ден се прибрах от работа и намерих планина от мръсни чинии в кухнята, а снаха ми говореше по телефона. От разговора разбрахме, че тя и приятелките ѝ са решили да се съберат в моята къща. Отказах и ѝ казах, че е трябвало да ме попита, преди да вземе това решение, защото това е моята къща.
Тя реши да го направи, обади ми се и разказа на сина ми всичко, но само своята версия. Вечерта те си събраха нещата и си тръгнаха, без да се сбогуват. Оттогава синът ми не ми се е обаждал и не е идвал да ме види.
