Майка ми и баща ми се ожениха, когато майка ми беше бременна с мен. Запознали са се в университета и са се събрали чрез групова работа. След сватбата започнаха да живеят в къщата на родителите на майка ми. Апартаментът беше тристаен и просторен.
Когато навърших 11 години, чичо ми и синът му се преместиха при нас. Случи се така, че той се беше разделил със съпругата си и тя беше изоставила детето. Беше трудно за чичо ми, но баба ми и дядо ми помагаха на сина и внука си, доколкото можеха. В апартамента стана тясно и аз често се карах с братовчед ми.
Защото той ми вземаше играчките, а аз не исках да ги деля. Баща ми и чичо ми също не се разбираха. Няколко пъти станах свидетел как се карат. Както разбирам сега, чичо ми беше уморен от напрежението, което постоянно присъстваше в къщата. Той взе интернет връзка и се премести със сина си. Майка ми ревнуваше от брат ми.
В края на краищата сега той ще има собствено жилище, а родителите ми ще трябва да делят всичко. Когато отидох в университета, се преместих в друг град. Беше малко трудно, защото нямах приятели и не разполагах с достатъчно пари. Родителите ми понякога ми изпращаха малка сума пари, но тя не беше достатъчна.
Нямах време да работя на непълно работно време, защото е трудно да се учи медицина и нямам време за нищо друго. Добре беше, че баба ми и дядо ми изпращаха пари всеки месец. Без тях щях да умра от глад. След като завърших лятната сесия, се прибрах у дома.
Още щом влязох в къщата, научих две добри новини. Първо, тъй като баща ми е ветеран от войната, той трябва да получи помощ от държавата, а именно добра сума пари. И второ, баба ми и дядо ми спестявали пари, за да ми ги дадат. Те искаха да ми купят стая в общежитие.
Преди да се върна, родителите ми започнаха да се държат странно. Майка ми беше по петите ми и се опитваше да бъде много мила, а от баща ми започнах да чувам фрази, в които той намекваше колко много ме обича.
– „Скъпа, може би можеш да ни дадеш парите, които баба ти и дядо ти ти върнаха. Обещавам, че ще върнем всичко на семейството. Само че нямаме достатъчно пари, които да дадем на баща ми, и искаме собствено жилище. Мислим да си направим интернет връзка, но само ако ни помогнеш, разбира се – изведнъж каза майка ми.
Не исках да давам парите, но родителите ми ме притискаха и трябваше да го направя. Родителите ми забраниха да казвам на баба и дядо за каквото и да било. Когато си тръгнах, родителите ми не ме споменаха. Обадиха се само баба ми и дядо ми.
Всеки път ме питаха дали съм си намерила стая и аз трябваше да ги избягвам някак си. Беше ми трудно да ги заблудя, защото не се лъже близките ти. Когато отново се прибрах у дома за уикенда, реших, че няма да отида при родителите си. Ще остана при баба и дядо. Една вечер седяхме и си говорехме за живота.
Не можах да се сдържа и им разказах всичко. „Какъв глупак си ти!“ Те не ми дадоха пари, а апартамент. Те не плащат никакъв наем. Как можаха да ти направят това, все пак ние им даваме пари?“ – каза баба ми тъжно. Обадих се на родителите си. След няколко минути, защото не исках да слушам глупавите им оправдания, изключих телефона.
