– „Саша, нека поне да купим евтина кола. Достатъчно ми е трудно с децата, а и постоянно трябва да пътувам с микробус. До клиниката или до парка. А децата обичат да ходят пеша. Мислиш, че е лесно да носиш две деца с количка и чанта. Понякога в автобуса няма място и трябва да стоя през целия път с две деца.
Имаме малко пари, какъв е смисълът от още една кола – Нека поне да се редуваме да използваме нашата. -Не трябва ли да ходя на работа и всеки втори ден? Децата ми изцапаха с мръсните си ръце цялата кола, а аз трябва да я чистя всеки път? Не, няма да теглим заем за нова кола, докато не тръгнеш на работа. Лиза и Саша провеждаха този разговор почти всяка седмица.
Когато се оказва, че Лиза е бременна, те продават колата, добавят малко повече пари и купуват нова. Тя била предназначена за семейна употреба, но Саша решил да я вземе за себе си и я карал само на работа. Лиза подслушва телефонния разговор на съпруга си със сестра му Настя:
-Настя, разбира се, вземи я. Днес е моят почивен ден и няма да ходя никъде. Тогава я донеси в двора утре сутринта. Всичко е уговорено. След тези думи Лиза се втурна в стаята и всичко започна отново: – „Значи даваш на сестра си кола само за лични нужди, и то за още два дни.
И дори няма да изведеш мен и детето ми на разходка в почивния си ден, мързи ли те да прекараш дори един ден с децата си? През нощта температурата на сина ми се повиши. Ухото му се възпали и Лиза се опита да свали температурата по всички възможни начини, като му даваше хапчета, много чай и го люлееше в прегръдките си.
Тя изтърпя цяла нощ с детето на ръце, а Саша просто изпи малко вода и отново заспа. На сутринта Лиза започна: – „Спешно трябва да отидем в болницата, мисля, че синът ми има нещо сериозно. Той не се подобрява. – „Ще извикам такси.
Току-що чух да казваш, че всъщност дори не искаш да помогнеш на болния си син и те мързи или съжаляваш, че не можеш да ни закараш с кола. -Не, просто трябва да заведа майка ми при приятелката ѝ след работа, така че не мога да шофирам.
Лиза сама извика такси, опакова нещата си и тръгна с децата. Вечерта тя не отговори на обажданията на съпруга си, а се прибра при родителите си. Сега вече сериозно се замисляше за брака си. Съжаляваше само за децата си, че имат такъв баща.
