Веднъж видях в една група в социалните мрежи, че в едно село има бедни семейства, които се нуждаят от детски дрехи. Разбира се, ние нямахме никакви детски дрехи, защото децата ни отдавна бяха пораснали и бяхме раздали всичко, но имахме нови пердета, които не ни трябваха, и можех да ги дам. Имахме и някои стари мебели, които също не ни трябваха. Писах на администратора на групата, поисках адрес и телефон, за да се свържа с тях и да отида сама да видя всичко и да го даря.
Сутринта, в 11:00 ч., се обадих на номера, който рецепционистката ми даде. Отговори сънена жена. Отначало отговори много грубо, но после, когато разбра, че искам да им подаря завеси и мебели, веднага промени тона си и стана мека. Веднага разбрах, че нещо не е наред, и реших сам да отида при тях и да видя как живеят.
Предварително разбрах, че имат деца. Тази жена започна да се подиграва с живота и с държавата. Тя каза с тъжен тон, че децата им не са яли сладкиши от месеци. Реших да купя бонбони за децата… Още щом приближих къщата, ми стана ясно. Както предполагах, те бяха просто пияници, живеещи в ужасни условия.
Всичко наоколо беше мръсно. Прозорците бяха мръсни и за момент дори ми стана смешно, когато си представих скъпите си пердета на тези мръсни прозорци. Когато влязох в къщата, се възмутих още повече, защото в къщата имаше още по-голяма бъркотия; а на всичкото отгоре имаха домашни любимци, които се разхождаха около масата и се качваха на дивана, където спяха децата.
Беше ясно, че тази жена дори не смята да почисти къщата, въпреки че ми каза, че е решила да я почисти днес. Оставих ги, като оставих сладкишите на масата, с надеждата, че някой ден децата им ще бъдат отнети и те поне ще живеят добре и чисто. Как ще живеят си е техен избор. Аз съм против да се помага на такива хора, които не искат да работят и обвиняват държавата, очаквайки помощ от други хора.
