Баба Мариана живееше в скромна дървена къща. Децата живееха в града. Те се ангажираха да водят внуците си при нея. Баба искаше да види как единственият ѝ внук Ернест расте. Затова дъщерята, съпругът ѝ и синът ѝ дошли за лятото. Младата двойка решила да остави бебето при бабата за цяла седмица, защото отивала в командировка.
Мариана се зарадва. Внукът се оказал много добър и послушен. Дори когато родителите му се качиха в колата, той не се разплака. Той само махна с ръка. Но Ернест е странно име. Мариана реши, че ще е добра идея да лекува внука си. Тя направи пай с боровинки. Малкото дете се разхождаше из стаята, като разглеждаше всичко със замислено изражение на лицето.
То продължаваше да отваря и затваря скърцащата врата, защото я намираше за интересна. Скърцането на пантите на вратата остана незабелязано за бабата. – Искаш ли мляко? – Трябва да се придържам към графика си. Разбираш ли? – Какво има предвид?
На вечеря той изяде кашата си мълчаливо и си легна. Котаракът Мурка започна да драска по краката му. Но той просто я изрита. Баба му се престори, че не забелязва. Той стана от леглото, изми си лицето, изми си зъбите и закуси. Получил от баба си парче боровинков пай. Изяде едно парче с удоволствие и едва тогава забеляза, че нещо синьо и черно е изцапало ръцете му.
Какво беше това – попита той. Баба му казала, че това са боровинки и че езикът му също ще почернее. Той помолил за огледало, за да види езика си, когато отвори устата си. Когато видял това, побързал да отиде до банята, за да си измие зъбите, и затръшнал вратата. Защо затръшна вратата?
На следващата сутрин, след като си измил зъбите, внукът станал от леглото и казал: “Ще кажеш ли на родителите ми, че не правя упражненията си сутрин?” “Разбира се, че не. Изяж си закуската – отвърна тя. Излязла навън, за да се занимава със собствените си неща.
Изведнъж тя чу смях. Когато влязла в къщата, видяла внука си да пляска с ръце и да тича из стаята след една птица. Но котката веднага грабнала птицата и избягала. “Това животно вече не е добре дошло в къщата. Не искам повече да го виждам. Разбираш ли? На следващата сутрин Ърнест отказа да измие лицето си. Той дишаше странно и тежко.
Бабата на момчето се притесняваше, че той е сложил грахово зърно в носа си. Когато го попитала, той поклатил отрицателно глава. Тогава бузата му започнала да се подува. Граховото зърно паднало на земята, когато кихнал. “Исках в носа ми да израсне грахово зърно. А ти го спря. Не мога да те виждам и никога повече няма да се върна при теб” – изкрещя той.
Родителите му дойдоха да го приберат късно вечерта. Баба ми беше щастлива, че инцидентът е бил предотвратен. Нещо повече, тя беше в състояние да се обясни
