Навърших 18 години и баща ми ме изгони от къщи. Отидох в града, намерих си работа и наех стая. Скоро срещнах бъдещия си съпруг и няколко години по-късно ни се родиха деца. Той ме посъветва да се свържа отново с родителите си. Поканих родителите си на рождения си ден, те дойдоха, всичко беше наред. Баща ми ме покани в дома ни, но по пътя…
Семейството ми никога не се е славело с доброта и порядъчност, но не очаквах, че родителите ми могат да бъдат толкова цинични. Ние бяхме трима в семейството, но родителите ми нямаха любимци. Не мисля, че наистина ни харесваха. От малки ни караха да работим в градината, на двора и в плевнята. Нямахме почти никакви приятели и никакво детство като такова. Щом навърших осемнадесет години, баща ми каза:
<<“Вие сте възрастен. Отиди и се погрижи за себе си>>. Дадоха ми вещите и ме изпратиха в града. За щастие майка ми пъхна в джоба ми малко пари, които ми помогнаха да оцелея в града в началото. Скоро си намерих работа и наех стая от една възрастна жена.
Много ми се искаше да отида в университет, да получа образование, но нямах тази възможност. Затова работех като мияч на чинии. В града си мислех, че непознатите се отнасят с мен по-добре, отколкото семейството ми. Скоро срещнах бъдещия си съпруг и се преместих при него. Изкарах курс по пекарство и започнах да печеля пари, занимавайки се с това. Животът бавно започваше да се подобрява.
Но това не ме накара да забравя какво бяха направили родителите ми с мен. Никой от хората, които познавах, не беше изхвърлен на улицата след навършване на пълнолетие. Оттогава не съм разговаряла с родителите си. Майка ми обаче ме посети няколко пъти. Тайно, за да не разбере баща ми, защото той се обиди от мен, като каза, че не съм му изпратила подаръци за празниците.
Той не мислеше за това как ще живея, когато ме изгони, но все още изисква подаръци. Странни хора… Минаха няколко години. Със съпруга ми имахме прекрасни деца и с тяхното раждане обидата ми постепенно избледня. Съпругът ми също настояваше, че е време да оставим миналото в миналото.
Бях готова да направя крачка, затова реших да поканя родителите си на рождения си ден. Колкото и да е изненадващо, те дойдоха и донесоха подаръци. Прекарахме един хубав ден. Баща ми си играеше с внуците си, не можеше да се откъсне от тях.
Помислих си, че се е променил. След празника той ме покани в нашата къща. Отдавна не бях ходил там, затова реших да отида и взех децата със себе си. По пътя баща ми спря, каза, че трябва да зареди колата, и ми поиска пари. Бях изненадан. „Нямах никакви пари със себе си, защото бяхме в колата на баща ми.
Ти вече не си малко момиче, имаш деца. Нима си мислиш, че ще те возя безплатно заради тях? Той ни закара точно на пътя и двамата с майка ми потеглиха. Обадих се на съпруга си да ни вземе. И оттогава напълно загубих желание да общувам с родителите си.
