Животът ми не се различаваше от този на другите жени. Родена съм и съм израснала в семейство на инженери. Имахме добър живот. Родителите ми не се интересуваха от мен, стараеха се всячески да ми осигурят университетска диплома и да имам всичко. Мечтаеха, че ще се омъжа за достоен мъж.
Бях отлична ученичка. След като се дипломирах, постъпих в университета. В последната година се запознах с едно момче и се влюбих в него. Той беше много привлекателен и съвестен. Запознахме се на парти, организирано от мой приятел. Прекарахме добре заедно и той взе номера ми. Цяла нощ мислех само за него. Чаках да ми се обади.
Той се обади на следващия ден. Започнахме да се срещаме. Започнахме бурен романс. Той ме помоли да се омъжа за него и аз се съгласих. Той се запозна с родителите ми и често ни идваше на гости. Получих дипломата си и подадохме заявление в службата по вписванията.
По-късно определихме датата на сватбата. След церемонията заминахме на меден месец. Той имаше апартамент и ние се преместихме при него. Аз си намерих работа. Първоначално не планирахме да имаме деца. Когато получих първата си заплата, сложих празнична трапеза и купих на съпруга ми риза и чанта за себе си.
Но съпругът ми не хареса изненадата ми. Той вярваше, че мъжете трябва да управляват семейния бюджет, тъй като жените хвърлят парите навън. Обещах на съпруга си, че в бъдеще ще обсъждам всички разходи с него, но скоро разбрах каква грешка съм допуснала.
Ако исках да си купя чорапогащи, трябваше да докажа, че наистина имам нужда от тях. Колегите ми ме посъветваха да се подстрижа. Исках да си купя нова пералня, защото старата беше счупена. Но ми беше отказано. Но съпругът ми харчеше пари за своите удоволствия, купуваше си нови неща.
Оказа се, че имаме общ бюджет, но само съпругът ми го харчи. Осъзнах, че не искам да живея с такъв мъж. Събрах си нещата и отидох в дома на родителите ми; няколко дни по-късно подадох молба за развод.
