Не си спомням баща си, той ни напусна, когато бях малка. Изчезна от живота ни, не се обади, не дойде. По-късно разбрахме, че живее в друг град, оженил се е за втори път и съпругата му чака дете. Майка ми не ме обичаше, тя посвещаваше цялото си внимание на сестра ми.
Бях ядосана на майка си, защото имах нужда от майчина любов, но не я получавах. След като завърших училище, напуснах дома. Не мисля, че им пукаше, дори бяха малко щастливи да ме видят как си отивам. Намерих си работа и започнах да спестявам пари за следването си. Работих усилено.
Година по-късно постъпих в университета, в Юридическия факултет. Детската ми мечта беше да стана адвокат. Майка ми никога не ми се обаждаше, не се интересуваше къде живея и какво правя. За нея бях празно място и това ме плашеше. Понякога ѝ се обаждах, все пак тя беше моята майка и дълбоко в себе си я обичах.
Но тя се интересуваше само от едно нещо – дали имам пари, като казваше, че сестра ми се нуждае от финансова подкрепа. През първите години едва оцелявах сама, нямах никакви доходи и живеех в нечовешки условия. Накрая си намерих работа. Не знам как майка ми разбра за това и започна да иска пари.
Отначало помоли за помощ, а после започна да я изисква. Опитах се да помогна, изпратих пари, но после се уморих от постоянното молене и спрях да общувам с майка ми. Спомняха си за мен само когато имаха нужда от пари. Сестра ми се омъжи, после се разведе, намери си втори съпруг и отново се разведе. Сега тя има две деца от различни мъже.
Има ужасен характер и не е чудно, че съпрузите ѝ я напускат. Преди шест месеца разбрах, че дядо ми е починал и ми е оставил наследство. Нотариусът ми каза за това. Майка ми разбра за това и започна да настоява да се откажа от наследството и да дам къщата на сестра ми, като каза, че тя имала деца и нямало къде да живее. Казах ѝ да си ходи.
