Днес беше много тежък ден. Сергей и Оля си легнаха, след като приключиха с поставянето на новото кухненско обзавеждане. Оля не можеше да заспи, мяташе се и се въртеше. Сергей беше работил цял ден и беше много уморен, но Оля не го остави да спи.
– „Какво ти е?“ – „Сергей, искам да те целуна. Спомняш ли си, когато бяхме млади и се целувахме, докато не ни заболяха устните? Искам да направя това. -Сергей… -Спи, казах, много съм уморен. Оля беше малко обидена, но го прие. Помогна му малко, но разбра, че съпругът ѝ е наистина уморен.
На следващата сутрин всичко беше както обикновено, сякаш нищо не се беше случило. Съпругата приготвила закуска и придружила мъжа си на работа. Сергей се върнал от работа в 8 часа. Оля изведнъж забеляза, че изглежда болна.
Тя докосна челото му и усети висока температура. – „Сергей, имаш висока температура! Оля измери температурата му и установи, че е над сто и девет. Веднага го сложила в леглото, дала му лекарства и повикала лекар. Изследванията показаха, че има ковида, но лекарят каза, че все още не е нужно да ходи в болница, не е критично.
Няколко дни по-късно обаче Серхий започнал да се оплаква, че не може да диша нормално, и бил отведен в болницата. Оля много се притесняваше за съпруга си, но все още нямаше нищо. Само лека кашлица и това беше всичко. Сергей не можеше да говори дълго по телефона, така че не се обаждаха много. Дъщеря им, която учеше в института, вече знаеше, че баща ѝ е в болницата, и много се притесняваше за баща си и майка си: можеше и тя да се разболее.
Седмица по-късно Оля се разболя, но не каза на никого. Мислеше, че ще й мине. Един ден дъщерята се опита да се обади на майка си, но не можа да се свърже. Тя се отказала и решила да дойде да види как е майка ѝ. Когато влязла в къщата, видяла, че майка ѝ вече е много болна.
Докторите дошли. Те казали, че тя няма да оцелее. След няколко дни Оля си отишла. Не казали на Сергий, защото лекарят строго им забранил. Когато изписали Серьожа, той поискал телефона от медицинската сестра. Веднага се обади на съпругата си. Дъщеря му вдигна слушалката и просълзена каза:
-„Мама си отиде…“ Сергей не можеше да повярва. Но всичко беше наред. Дъщеря му разказала всичко. Оля вече беше погребана. Сергей дълго време не можеше да се опомни. Изведнъж си спомни за нощта, в която жена му искаше да го целуне. Ако само можеше да върне времето назад.
