Дългоочакваното бебе най-накрая се ражда. Карина беше на седмото небе от щастие и чакаше съпруга си, когото бе видяла преди няколко минути през прозореца да стои с огромен букет. И тогава любимият ѝ съпруг се появи, взе бебето в ръцете си и очите му се закръглиха. Постави го обратно в креватчето и си тръгна.
Карина не можеше да повярва на това, което се случваше. Продължаваше да избърсва сълзите си и не можеше да разбере какво не е наред с детето. И тогава изведнъж осъзна: ние сме брюнетки, а синът ѝ се оказа светъл, със сини очи. Карина се прибираше вкъщи с такси. Шофьорът видял, че нещо не е наред с нея, затова се опитал да успокои младата майка:
– Току-що сте родили, би трябвало да сте най-щастливият човек на света. Не можете да се откажете, дори заради бебето си. Когато Карина се прибрала вкъщи и се успокоила малко, разбрала, че съпругът ѝ е изчезнал. Андрей се върна късно вечерта. Влезе в спалнята и дори не погледна сина си. След няколко минути се върна и започна: „Чий е този син?“ „Какви глупости, Андрей? Разбира се, той е твой. Можем да минем всякакви анализи. Но след тях аз пак ще подам молба за развод.
Няма да търпя такова унижение. Жената не можеше да повярва, че някогашният ѝ красив и любящ съпруг може да се превърне в такова чудовище. Обляна в сълзи, тя отишла да смени памперсите на сина си, когато забелязала, че един мъж се приближава зад нея: „Боже мой, той има родилен белег. На същото място като моето.“
– Казах ти… – Защо е светло? Кой го има? По дяволите, дядо ми… Карина, прости ми, глупав съм. Разбира се, отначало Карина не говореше на мъжа си, но скоро омекна. А когато родителите на съпруга ѝ дойдоха, Карина окончателно се убеди, че бебето е копие на дядо ѝ. А Андрий продължаваше да повтаря: „Синът ми, синът ми“.