Със съпруга ми се оженихме преди две години. Тогава нямахме пари за сватба, затова решихме да се ограничим до малко парти само за семейството ни. Още преди сватбата живеехме заедно в апартамент под наем, искахме да вземем ипотечен кредит, но и двамата имахме мизерни заплати, недостатъчни за месечни вноски, и едва се справяхме с наетия.
И тогава, по време на сватбата, родителите ми решиха да ни изненадат и да ни подарят двустайния си апартамент. Щастието ни не познаваше граници, защото сега можехме да се наслаждаваме на живота спокойно.
Година по-късно се роди синът ни. Съпругът ми прекрасно разбира, че живее в чужд апартамент, и се опитваме да се държим скромно, но свекърва ми се намесва в семейните ни дела при всяка възможност. Отначало тя предложи да продадем къщата на родителите ми, да добавим малко пари и да купим по-голям апартамент, като каза, че скоро ще имат деца и няма да има достатъчно място.
Съпругът ми учтиво ѝ обясни, че това не е нейна работа. Свекърва ми се обиди, но не застана зад нас. След раждането на детето тя не се появи в дома ни почти година, дори не се обади, за да разбере как расте внукът ѝ. И един ден свекърва ми неочаквано съобщи на съпруга ми и на мен, че ще ни дойде на гости на следващия ден.
Честно казано, бях против посещението ѝ, защото имахме други планове за тази дата, но не можеш да изхвърлиш майката на съпруга си на улицата, нали? Помислих, че й липсва внукът, но се оказа, че нейна близка приятелка е дошла в нашия град от друга държава по работа за един ден и свекърва ми просто е искала да се срещне с нея в нашия дом.
Но защо трябва да търпя присъствието на непознат човек в дома си, когато там е малкото ми дете? Вместо това предложих на свекърва ми да се срещне с приятелката си в едно кафене. Тя избра да отиде и мисля, че този път за дълго.
