Момчето извадило портфейла си насред супермаркет близо до дома си. Той живеел там с тежко болната си майка. Оказало се, че няма достатъчно пари за нектарина, за която жената напоследък мечтаела.
Матю живееше в малко градче, което с всяка изминала година ставаше все по-празно и по-празно. Всичко това, защото икономиката беше доста нестабилна, градът почти не се развиваше, инфраструктурата беше доста лоша. Хората бягаха оттам, защото на местно ниво печелеха мизерни пари. Агата, която беше болна, трябваше да се откаже от работата си, така я посъветва лекарят. Момчето се възползваше от всяка възможност да изкара малко и да се грижи по-добре за майка си, но резултатите бяха доста слаби.
Агата се чувствала все по-зле, първо се притеснявала, че няма да работи, а после изпаднала в отчаяние. Единственият доход, който имала, била пенсията и издръжката от баща ѝ Матю. Тези пари не стигали дори за плащане на наема и сметките.
Веднага щом навърши 18 години, момчето изтегли заем, за да изплати дълговете си за комунални услуги и да се върне на приятелите си, от които взе назаем, за да си купи лекарства. Хранел се с бърза и евтина храна, което, между другото, също се отразило на здравето му.
Спрял и със сълзи на очи погледнал плода, който майка му толкова много искала. Никога не беше изисквала нищо от него, дори се беше ядосала, когато разбра, че синът ѝ дава най-доброто от себе си и изобщо не мисли за себе си. Матю реши да загърби гордостта си и да се хване за всеки начин да донесе нектарините у дома тази вечер.
Нещо го стегна в гърлото, когато осъзна колко много изпуска, за да купи един малък плод. От сините му очи сами потекоха сълзи. Вече нямаше сили да потиска всичко в себе си.
– Какво се беше случило? – Към Матю се приближи непознат мъж с дъщеря на неговата възраст.
– Съжалявам, че ви питам това, но можете ли да ми купите една нектарина? – каза момчето сериозно, опитвайки се да се задържи някак си. – Не искам да ви натяквам, просто имам много трудна ситуация….
Мъжът изслушал Матю, който му разказал за майка си, а после взел кошница с нектарини и я платил на касата.
Когато излязоха навън, мъжът попита:
– Мога ли да ти помогна да пренесеш този плод и да посетиш майка си?
– Защо искате да го направите? – Матю отговори с въпрос.
– Мисля, че самият Бог ни е казал да се срещнем. Аз съм лекар, а сега дойдох тук с моите приятели, за да си почина малко. Наехме вила в гората до реката. Наскоро се бях върнал от обучение в Съединените щати.
Мъжът прегледа пациента и каза, че ще се върне след няколко дни, тъй като в града ще са необходими подробни изследвания, за да се постави надеждна диагноза. Той се споразумя с дългогодишния си длъжник, че ще финансира лечението на майката на Матю като част от изплащането на дълга.
И така животът им започна да се подобрява. Жената се възстановила и вече можела да върши лека работа вкъщи и да се грижи за себе си. Дълговете били изплатени и лечението вече вървяло към своя край в една добра клиника, където работел лекарят, с когото се бил запознал в магазина.
След известно време Матю си намерил постоянна работа, където печелел достатъчно, за да издържа себе си и майка си.
Така е: често не виждаме цялата картина, а само част от пъзела, в който всичко може да се случи. А чудесата се случват там, където има вяра.
