Така се случи, че веднъж със съпруга ми решихме да живеем при родителите си „за известно време“. Това „за известно време“ обаче се проточи първо до няколко месеца, а след това до няколко години. Накратко, живеем с родителите ми вече повече от десет години. На пръв поглед има достатъчно място, тъй като родителите ми разполагат с голям четиристаен апартамент, но започвам да забелязвам, че нашето присъствие започва да пречи на баща ми и майка ми.
Нашето семейство обитава три от четирите стаи: аз и съпругът ми живеем в едната, осемгодишният ни син – във втората, а шестгодишните ни близнаци – в третата. Да, за десет години доживяхме да имаме три деца. В резултат на това шумът и суматохата в апартамента на пенсионерите, които са свикнали с определен дневен режим, ги изкарва донякъде от равновесие.
За съжаление не сме в състояние да си купим собствен апартамент, така че се налага да живеем при родителите си. Разполагаме с достатъчно пари, за да си купим спалня, но за нашето семейство това би било твърде малко жилище. Ето защо на семейна среща с родителите ни съвместно решихме, че ние ще купим спалня, а родителите ни ще се преместят там. За тях една стая е достатъчна, тъй като за тях най-важни са тишината и спокойствието.
Само един месец след този разговор двамата със съпруга ми имахме набор от документи за собственост на апартамента. Направихме ремонта за наша сметка и купихме обзавеждането, защото се надявахме, че родителите ще се нанесат там веднага, както се бяхме договорили. Но те явно не бързаха.
Така че през следващите три месеца живяхме заедно, като се опитвахме деликатно да съобщим на родителите ни, че жилището е готово и можем да се преместим. Но те не разбираха намека или се правеха, че не разбират.
По някакъв начин със съпруга ми се осмелихме да попитаме директно родителите ми кога ще се нанесем, на което чухме доста неочакван отговор: „Веднага щом ни доплатите за нашия четиристаен апартамент, който ви оставяме. В противен случай подобна размяна би била несправедлива“.
Почти се разплаках. Разбира се, такава размяна би била несправедлива, ако се разменяме с непознат човек, но това са моите родители, които нямат никого освен мен. Те оставят апартамента си не на кой да е, а на внуците си, които ще се грижат за тях в напреднала възраст.
Не знам как да реагирам. Обидена съм и мисля, че родителите ми не се отнасят справедливо към мен.
Какво мислите вие? Имат ли право мама и татко да искат пари от мен?