Когато се запознах с Игор, бях на 18 години, а той завършваше образованието си. Когато родих Наталия, бях на 19 години. Игор спокойно завърши образованието си и замина да живее в Англия. Той нямаше нужда нито от мен, нито от дъщеря ни – ние бяхме просто ненужно бреме за него.
Раздялата с Игор ме натъжаваше много. Отглеждането и грижите за дъщеря ми бяха изключително трудни за мен. Майка ми ми помагаше, доколкото можеше. Благодаря ѝ за тази голяма помощ.
Когато Наталия навърши година и половина, се запознах с Майкъл на рождения ден на един приятел. Той беше от Америка и веднага се харесахме. Започнахме да се срещаме. След един месец Майкъл трябваше да се върне у дома. Той ми предложи да тръгна с него. Аз се съгласих. Представях си колко добре ще ни е в Америка, на мен и дъщеря ми.
Оказа се обаче, че Майкъл иска да оставя дъщеря си и да отида с него без нея. Бях шокирана от такова предложение и помолих за време да помисля. Беше ми много трудно да взема решение. Разбрахме се, че той ще ме вземе пред летището и тогава ще му кажа решението си.
И дойде денят, в който Майкъл заминаваше. Той дойде да ме види. Стоях в стаята и не знаех какво да правя: да тръгна с любимия си и да оставя дъщеря си или да остана с нея, но да загубя любимия си мъж. Реших. Целунах Наталия, взех си багажа и тръгнах с Майкъл. По време на пътуването към летището си представях колко добре майка ми ще отгледа детето ми и ще им пращам пари, за да не се нуждае момичето ми от нищо.
После осъзнах: никакви пари, никаква баба не може да замени моето момиченце. Погледнах Майкъл и си помислих: как бих могла да заменя собственото си дете за един малко известен мъж, който се притеснява от моето малко дете?
Помолих Майкъл да спре колата, взех багажа си, хванах такси и се върнах при любимата си дъщеря.
Майка ми никога не ми го споменава. Вече две години. Но не мога да си простя, че почти направих най-голямата грешка в живота си. Аз работя, а Наталия ходи на детска градина. Всичко е наред с нас. Какво щастие е да видиш как расте собственото ти дете!
Никой мъж не си заслужава това! Колко добре, че разбрах това навреме!
