Дъщеря ми умишлено унищожава личния ми живот, след като ефективно е унищожила своя собствен. Когато се опитвам да разговарям с нея, тя твърди, че това е нейният дом и тя има право да бъде тук.
Благодарение на усилията на бабите си и на покойния си съпруг, дъщеря ми винаги е била убедена, че светът се върти около нея. Опитах се да пречупя тази тенденция, но в крайна сметка не можеш да танцуваш срещу трима. Така че дъщеря ми израсна с корона на главата, убедена, че светът трябва да лежи в краката ѝ.
Първо починаха бабите ми, а след това и съпругът ми. Но още докато беше жив, продадохме двата си двустайни апартамента, купихме на дъщеря ми двустаен апартамент и извършихме необходимия ремонт.
Съпругът ми почина, когато дъщеря ми беше във втори курс на университета. Тя вече живееше отделно в същия апартамент. Предложих ѝ да се премести при мен и да отдава апартамента си под наем, за да ми помага да плащам за обучението ѝ, но дъщеря ми отказа.
– Вие сте длъжни да осигурите образованието ми, а аз искам да бъда независима в собствения си дом – каза ми тя тогава.
Продължих да финансирам образованието на дъщеря си повече от три години, само за да почета съпруга си, който щеше да се обърне в гроба, ако беше разбрал, че дъщеря му е останала без образование.
Нямаше никаква комуникация с дъщеря ми. Тя ми се обаждаше само когато имаше нужда от нещо и грубо отговаряше на обажданията ми, като казваше например: „Какво искаш? Заета съм.“
След дипломирането си тя спря да се свързва с мен. Не ми се обаждаше, не отговаряше или отхвърляше обажданията ми, отговаряше веднъж на двадесет опита.
Бях обиден от това поведение, но после си помислих, че няма смисъл да се навирам в главата. Ако дъщеря ми не иска да общува, това е нейно право.
Започнах да отделям време за себе си. В крайна сметка разполагах със средствата за това. Няколко години по-късно дори се запознах с интересен мъж, въпреки че не мислех, че това все още е възможно на моята възраст. Заживяхме заедно и решихме да не се женим, защото всеки от нас имаше деца, имот и собствен бизнес. Нямаше смисъл да си разваляме документите.
Сега дъщеря ми е разведена и дойде да живее в моя апартамент, или по-точно в нашия, тъй като има една трета дял в него. Първоначално регистрирахме апартамента тримата, но по-късно съпругът ми прехвърли своя дял на мен.
Дъщерята каза, че е разведена и възнамерява засега да живее тук, тъй като отдава личния си апартамент под наем и не иска да губи доходи. Когато я попитах колко дълго смята да живее тук, тя сви рамене и каза, че това зависи от ситуацията.
Живее при нас от три месеца и през това време сме имали многобройни караници в къщата, както с нея, така и заради нея. Със съпруга ми никога не сме се карали толкова много, колкото откакто дъщеря ни дойде в дома ни.
Тя прави скандал от нищо, а най-много се нахвърля върху съпруга ми, когото нарича спекулант и обижда по всякакъв начин
– Защо трябва да си мълча? Аз съм си тук, вкъщи, а този мъж ми е на гости! – крещи дъщеря ми.
Той обаче няма намерение да се примирява повече с това. Постави ми ултиматум, че се изнася и аз мога да тръгна с него, в противен случай ще трябва да се разведем.
Не искам да се изнасям от дома си, но разбирам съпруга си. Това, което не разбирам, е защо дъщеря ми се държи по този начин.
