След развода реших да не преча на бившия си съпруг да вижда сина ми. Не внушавах лоши мисли на сина си и не оправдавах бившия си партньор, така че детето да разбере, че има и майка, и баща.
В моето собствено детство родителите ми ни дърпаха и на двете страни и това беше много болезнено.
Един ден бившият ми съпруг дойде да вземе сина ми, за да прекара ваканцията с него, и аз нямах нищо против.
Още на следващия ден обаче съжалих за това решение.
Синът ми получи от мен телефон, за да можем да поддържаме връзка, но още на първия ден му го взеха и го изключиха.
Когато се обаждах на телефона на бившата ми свекърва или на съпруга ми, те не отговаряха или казваха:
- Той си играе навън!
Чувствах се зле, че не мога да чуя сина си, но отблъснах лошите мисли.
После минаха празниците, мъжът доведе сина си, но детето беше като разбойник.
Беше тъжно и мълчаливо. Когато се приближих и го прегърнах, то се отдръпна от мен с думите:
- Не те обичам!
Вероятно тази фраза от устата на детето звучи най-болезнено.
Защо на детето му беше позволено да каже такова нещо? Защото не ми дадоха възможност да поговоря с него.
Сега синът ми разказва какво му казват баща му и майка му, а това е цяло блато, насочено срещу мен.
Сега, когато наближават празниците, няма да дам детето си на бившия си съпруг, защото той и майка му влияят отрицателно на психиката му.
