В един момент Мария осъзнава, че вече не иска да се прибира у дома. Просто не искаше и това беше всичко! Тя имаше семейство. Отстрани те изглеждаха много щастливи. Тя, съпругът ѝ, синът, дъщерята и двамата внуци. Всички живееха заедно в един апартамент. Тя си тръгна и никога не се върна. Никой не подкрепи решението ѝ. Дори родителите ѝ. Казали ѝ да не стъпва повече под вратата им, докато не се върне при семейството си. Но Мария нямаше намерение да се връща.
И защо да го прави? Какво я чака там?
Съпруг, който я третира като слугиня? Син, за когото тя е нужна само да му пере дрехите? Дъщеря, която оставя децата при нея и се занимава с бизнеса си?
Не… Тя нямаше нужда от това. За първи път от повече от 20 години се чувстваше щастлива и свободна. Толкова много й се искаше да се наслаждава на живота.
Седеше на работа, часовникът показваше 18,30 ч. Не искаше да се връща. Нямаше къде другаде да отиде. Изведнъж в кабинета ѝ влезе Игор Михайлович. Той я видял там и я попитал защо още не си е тръгнала. Мария казала, че не иска да се прибира вкъщи и че да отиде някъде другаде не е вариант.
Игор Михайлович беше озадачен, но ѝ предложи да отиде при него. Той живееше сам в собствения си апартамент. Отначало Мария отказа, но след кратък размисъл се съгласи. Игор беше привлечен от Мария от дълго време. Но беше наясно, че има семейство, затова не отиде по-далеч от комплиментите.
Смятате ли, че те веднага преспаха заедно? Разбира се, че не… Мария спеше в спалнята, а той на дивана в хола. На сутринта тя се събуди и за първи път в живота си не тя приготвяше закуската, а мъж. Специално за нея! Беше приятно и същевременно странно. Мария беше сънувала това.
Тя ставаше по-рано от всички и приготвяше закуска за мъжа. Но той постоянно беше недоволен от нещо. Никога не ѝ благодарил за храната. Когато тръгнал за работа, синът му се изправил. Мария също му приготви закуска. Той се нахранил, а после поискал чиста риза. И това беше направено!
Той също се зае с работата си. След това дошъл ред на Мария да приготви закуска за дъщеря си и внуците, за които Мария щяла да се грижи сама, докато дъщеря ѝ излизала с приятели. Това се случваше доста често.
И на Мария ѝ беше писнало от всичко това. Беше ѝ омръзнало да бъде прислужница на цялото семейство!
Въпреки че беше само на 45 години, тя се чувстваше като 60-годишна старица. Не познаваше нищо друго освен къщата си, работата си и градината на родителите си. Мария дори не можеше да си спомни кога за последен път е ходила в магазин за дрехи. Ако купуваше нещо за себе си, то беше само по разпродажби или на базара.
По време на закуската Игор призна чувствата си към нея и предложи да заживеят заедно.
„Няма да бързаме. Ще видим какво ще излезе от това“. – каза той. Мария не отговори нищо.
Вечерта тя се прибра вкъщи, където я чакаше огромна ругатня. Тя заяви, че повече не възнамерява да живее с тях. Събрала вещите си и си тръгнала. На следващия ден подала молба за развод.
След това я очаквали много изненади. Когато отишла с Игор в магазина, тя била изненадана. Както винаги, тя отиде в секцията с намаления, но Игор каза, че не можеш да спестиш пари на себе си. За една жена дрехите са нещо като лекарство. В края на краищата… Бившият ѝ съпруг дори не ѝ позволяваше да си купи нови обувки.
И все пак Игор не се нуждае от ничия помощ. Той се справя много добре сам. Може сам да си стопли храната, да почисти апартамента. Няма нужда от прислуга. Това е толкова странно… Но е хубаво!
След 6 месеца двойката регистрира брака си. Никой не разговаря с Мария, въпреки че дъщеря ѝ постепенно прави някои стъпки. В крайна сметка тя вече няма с кого да остави децата….
