Съпругът ми и аз имаме собствен бизнес, синът ни е на десет години, за съжаление не се придвижва сам, само в инвалидна количка. Коля е учудващо развито момче и лекарите му дават шанс да се възстанови, има нужда от постоянни грижи, но ние със съпруга ми работим и не можем винаги да сме до нас. Ето защо решихме да наемем бавачка за сина ни, повече от месец търсихме подходяща кандидатка, но никоя не беше подходяща за нас.
Живеехме в изобилие, двуетажната къща винаги се поддържаше чиста и търсихме човек, който да помогне не само със сина ни, но и да управлява къщата. Да, за известно време помолихме наш роднина да гледа Микола, докато сме на работа, но жената не можеше да работи дълго време. Веднъж, връщайки се от работа, видяхме възрастна жена на автобусната спирка близо до къщата. Навън имаше виелица, а бедната жена седеше на студа и мръзнаше.
Човекът предложи да спре и да закара непознат, аз любезно се съгласих. Слязохме от колата и видяхме насълзените очи на жената. – Добър ден. Последният автобус вече тръгна, вие седите тук за нищо, просто мръзнете, каза мъжът. – Синко, не чакам автобуса, просто няма къде да отида… Дъщеря ми ме изгони от къщи, а големият ми отиде да печели пари, жена му не ме обича и не дори искат да ме видят.
Вече нищо не очаквам, просто седя и си мисля, с какво съм заслужил това отношение на децата си. Съпругът ми и аз се спогледахме и мълчаливо решихме, че ще вземем непознатата с нас, по някаква причина тя вдъхна доверие от пръв поглед.
– Знаете ли, вече сте чакали – каним ви в нашата къща, имаме много място в нашата къща и ние просто търсим бавачка за нашия син, той е в инвалидна количка, има нужда от грижи и вие също ще ни помогне в къщата – каза тя.
Баба ни погледна любезно и се представи като Нина Петровна. По пътя към къщата баба Нина каза, че сама е отгледала две деца, изправила ги е на крака.
Най-голямата дъщеря се омъжи рано и роди тримата си внуци, мъжът й никога не обичаше свекърва си и винаги се караше с жена си заради нея. Синът на баба Нина намери жена, която моментално стана глава на семейството, тя не харесваше майката на мъжа и не му позволяваше да общува с нея.
Последната година била трудна за пенсионерката, тъй като се преместила да живее при дъщеря си, а мъжът й обиждал жена си, гледал я накриво и казвал, че тя само ги изяжда. Тази сутрин баба Нина не издържа, когато дъщеря й и зет й я нападнаха и започнаха да я обвиняват за всичките си беди, изгониха я от къщи.
Стана ми жал за жената, защото видях, че има добро сърце.
Нашата Коля веднага разбра баба Нина, тя някога е работила като учител по математика, така че знаеше подхода към децата.
Отделихме й просторна стая и й плащахме месечна заплата, за да се грижи за сина й и да върши домакинска работа. Баба Нина за една година стана пълноправен член на нашето семейство; Микола се обади на баба си, те се разхождаха заедно, тя го водеше на клубове.
Бяхме приятно изненадани, когато синът ни се изправи на крака и всичко това беше благодарение на баба Нина, тя тренираше с него всеки ден, мотивираше го. Изминаха две години от първата ни среща; Децата на баба Нина няколко пъти идваха при нас и се извиняваха на майка си. Тя им прости, но не искаше да се върне, каза, че сега сме нейното семейство.
