„Върнах се в Германия с натежало сърце. Измъчваха ме лоши чувства. Накрая не издържах и избягах от автобуса още на първата спирка. Пристигнах у дома рано сутринта, никой не ме очакваше. Отворих вратата със собствения си ключ, влязох в спалнята и стоях като парализиран“.
Познавах Ягна още от дете. Смятах я за най-добрата си приятелка и ѝ имах пълно доверие. Много ми липсваше, когато след сватбата си тя замина за друго село. Известно време си звъняхме, после връзката се изгуби. Аз също се омъжих и имах дъщеря. Семейните въпроси ме погълнаха изцяло.
Срещнахме се отново едва след няколко години. Бракът на Джагна се разпадна и тя се върна в дома на родителите си. Разбира се, аз я поканих да ми гостува. С гордост ѝ представих Адриан и малката Зузия. Тя беше възхитена от тях.
– Малката е очарователна, а съпругът ти е страхотен човек – каза тя. – Сигурно сте много щастливи.
Работите в Германия? Високи заплати?
Наистина се чувствах щастлив, само че животът ми беше отровен от постоянните материални проблеми. Бях вкъщи с детето си, съпругът ми издържаше семейството. Трудно свързвахме двата края и ни липсваха много стоки от първа необходимост. Добре, че поне имахме голям апартамент, наследен от бабата на Адриан.
Ягна стана чест посетител в дома ни. След известно време тя дори предложи да й дадем под наем една от стаите.
– Не искам повече да живея с родителите си – обясни тя, – а вие със сигурност бихте могли да се възползвате от няколко стотинки. Обещавам да не ви преча по никакъв начин.
Съгласих се с радост. Адриан не показа ентусиазъм, но и не протестира. Всичко вървеше толкова добре, колкото беше възможно. Сузи харесваше новата си леля, аз бях щастлива, че имам приятел до себе си. Може би тя се намесваше прекалено много в личните ми дела, но мислех, че го прави от добро сърце. Имах голяма вяра в лоялността и добротата на Бери.
Тя все по-често повтаряше, че трябва да отида на работа.
– Не разбирам как можеш да си стоиш вкъщи и да изкарваш прехраната си“, казва тя. – В края на краищата Зузия вече е голяма, спокойно би могла да ходи на детска градина.
Чудех се дали приятелката ми е права. Но не беше лесно да си намеря работа. Освен това не можех да си представя, че ще дам дъщеря си в ръцете на непознати: бяхме много близки. Въпреки това Ягна не се отказа.
– Имам една свръхнова за теб! – извика тя един ден. – Леля ми, която живее в Германия, търси бавачка за свекърва си. Тя плаща страхотно. Ще поработиш известно време при нея и най-сетне ще си стъпиш на краката.
Не знам дали си струва да опиташ отново….
За моя изненада Адриан подкрепи проекта. Заяви, че това е чудесна възможност за нас и че ще успее да се справи отлично със Зузия.
– Освен това Ягна със сигурност ще ми помогне – каза той. – В края на краищата това е само за известно време.
Колебаех се, борех се с мислите си. Сърцето ми се късаше при мисълта, че ще се разделя със семейството си. Но перспективата за големи доходи беше примамлива… В края на краищата Ягна и Адриан не можеха да се справят зле.
Заминах за Германия. Работата се оказа по-трудна, отколкото очаквах. Лелята на Ягна наистина плащаше много, но и изискваше много. Трябваше да се грижа за една детинска старица денем и нощем, освен това да чистя и готвя. Едва след няколко месеца успях да се измъкна от дома за кратко. Пристигнах с копнеж, с чанта, пълна с подаръци, но семейството ме прие много студено…
Адриан беше непознат, Зузия беше мълчалива и тъжна. Имах чувството, че ме избягва. Ягна беше единствената, която беше весела. Върнах се в Германия с натежало сърце. Измъчваха ме лоши чувства. Накрая не издържах и избягах от автобуса още на първата спирка.
Пристигнах у дома рано сутринта, никой не ме очакваше. Отворих вратата със собствения си ключ, влязох в спалнята и застанах като парализирана. Съпругът ми и приятелката ми спяха прегърнати, напълно голи… Трябва да призная, че напълно загубих ума си. Започнах да крещя ужасно и да хвърлям всичко по тях. Опомних се едва когато видях Зузия да стои на прага на стаята. Ягна просто избяга.
Адриан й заяви, че я обича, и започна да събира нещата си. Ужасената Сузи се криеше по ъглите. Не можех да повярвам, че всичко това наистина се случва. Освен това се чувствах виновна. Бях се доверила на фалшив и извратен приятел, сама бях допуснала злото в живота ни! Едва сега разбрах всичко. Ягна умишлено беше решила да ми отнеме съпруга! Тя го заплете, отърва се от мен в къщата. А аз позволих това да се случи… Поради невероятна наивност, а малко и поради алчност.
Разбира се, не се върнах в Германия, а си намерих работа в Полша. Сега посвещавам всеки свободен миг на дъщеря си, която все още е тъжна и изгубена, сякаш е загубила чувството си за сигурност. Надявам се, че с времето всичко ще се успокои.
Адриан се е върнал при родителите си, посещава Зузия и плаща издръжката. Вече не споменава за развода, съобщава, че се е разделил с Ягна. Мисля, че съжалява за случилото се и би искал да се върне при нас. Само дали ще успеем да си върнем изгубеното щастие?
