Като вдовица положих много усилия, за да отгледам децата си, които сега са на 30 и 25 години. Дъщеря ми се омъжи и се премести в друг регион, но синът ми все още живее с мен.
Миналата година синът ми каза, че ще се жени, но само един ден преди сватбата каза, че няма да правят церемония и веднага ще се премести при мен. Не възразих, но го помолих поне да ме запознае с булката. Същата вечер синът ми, годеницата му, която беше с 9 години по-голяма от него, и нейната 16-годишна дъщеря се появиха на прага ми.
По време на вечерята синът ми каза, че ще спя в кухнята. Бях разстроена, но все пак не казах нищо. През първите четири месеца младоженците дори не почистваха след себе си. Предложих да им наема апартамент, но снаха ми отказа, като каза, че няма да се преместят, защото съпругът ѝ има дял в апартамента.
Обадих се на дъщеря ми, която ме посъветва сама да наема апартамент, което и направих. Останах там един месец, преди дъщеря ми да дойде и да съобщи на сина ми, че тя също има дял в апартамента и че ще се премести.
А после казаха, че ще продадат апартамента и ще разделят парите между нас тримата. Свекървата на дъщеря ми ме посещаваше от време на време и ме успокояваше, но аз все още се чувствах самотна. Месец по-късно синът ми се съгласи да ми даде апартамент.
Купих едностаен апартамент за себе си и дъщеря ми, а синът ми трябваше да се задоволи със стая в общинска къща. Завещах апартамента на дъщеря си, а със сина си вече не общувам и все още не мога да му простя. Живея си живота и планирам скоро да се пенсионирам.
Дъщеря ми често ми се обажда и ми казва, че ако искам, мога да се преместя в голямата къща на свекърва ѝ. Но аз засега предпочитам да живея самостоятелно.
