От ранна детска възраст съм отгледан под грижите на баба ми и дядо ми. Баща ми, щом научи за съществуването ми, изостави майка ми и си отиде, оставяйки я сама с малко дете. Майка ми, която беше твърде млада и ужасена от перспективата да отглежда сама дете, ме остави на грижите на баба ми и дядо ми от страна на баща ми и също замина, за да започне нов живот.
Баба ми и дядо ми дадоха всичко, от което се нуждаех – любов, подкрепа и пари. Израснах с убеждението, че баба ми и дядо ми са моите истински родители. Никога не съм усещал липсата на майка ми или баща ми, защото всичко, което съм изпитвал, е било безусловна любов от тяхна страна. Когато завърших училище, постъпих в университет, а след това започнах работа като инженер. Запознах се с една прекрасна жена, Басия, за която се ожених. Сега имаме две деца.
Дядо ми почина преди няколко години и остави баба ми сама. Оттогава се опитвам да й помагам, доколкото мога. Живея наблизо и я посещавам редовно, като се грижа да има всичко, от което се нуждае. Не пестя средства за нищо, баба ми има редовни прегледи, посещения на физиотерапевт вкъщи, дори наскоро наех жена, която идва на всеки два дни, за да приготвя прясна вечеря.
Преди по-малко от месец, напълно неочаквано, получих обаждане от непознат номер. Вдигнах слушалката и чух гласа на мъж, който се представи като баща ми.
– Здравей, това е Збигнев. Получих номера ти от майка ми. Чух, че се справяш добре, имаш семейство, къща… На мен ми предстои операция, тежко болен съм, имам рак. Докторът каза, че някой трябва да ми помогне. Мислех, че мога да живея с теб първите месеци, а после ще се върна към моя живот. Вие щяхте да ми помогнете много в това отношение.
Чувствах се така, сякаш някой е излял кофа студена вода върху мен. Човекът, който ме беше изоставил, сега ме молеше за услуга.
Отначало не знаех какво да кажа. В главата ми се въртяха хиляди мисли.
Завъртях слушалката и веднага се обадих на баба ми, за да разбера как се е случило така, че баща ми е получил номера ми. Баба беше притеснена, смяташе, че той постъпва правилно. Каза, че я е помолил и тя не е могла да му откаже. Трябва да се признае, че баба има меко сърце, лесно се поддава на подход, така че не я съжалявам.
Вчера баща ми се обади отново със същия въпрос. Дори не поздрави, просто попита веднага:
– Мислила ли си вече за това? Нямам време да чакам толкова дълго.
– Съжалявам, но аз нямам баща, имам други родители. Имате грешен номер – и аз веднага закачих слушалката.
Не знам дали постъпих правилно. Казват, че родителите винаги трябва да се уважават, но за мен баща ми е непознат. Не го познавам от толкова много години, а сега се появява, сякаш нищо не се е случило, и иска помощ… Той няма и грам чест.
