„Като подарък за Свети Валентин получих изневяра, а след това и развод от съпруга си. Винаги ще ги свързвам отново с неговата любовница.“

„- Карина, няма да те лъжа повече. Срещнах една жена, която стана нещо повече за мен. Влюбих се и искам да бъда с нея. Искам развод“ – каза той спокойно, сякаш четеше некролози във вестника. Не знам дали осъзнаваше, че току-що е прочел този, който обявяваше смъртта на брака ни.“

Не можете да си представите по-лош Свети Валентин от този, който трябваше да изживея през целия път два пъти. Защото може ли да има нещо по-лошо от Деня на влюбените, в който научаваме, че любовта току-що е умряла? За мен това беше върхът на унижението.

Получих изненада
Следобедът на 14 февруари миналата година беше като всеки друг Ден на влюбените – с изключение на това, че щеше да промени живота ми завинаги. Седяхме на масата за закуска. Аз с надежда в очите, планирайки романтичната вечер, която най-накрая щеше да ни събере.

.Съпругът ми, обикновено затворен в себе си, спокойно разглеждаше вестника на таблета си. Накрая, за моя изненада, той остави устройството и ме погледна право в очите за първи път от много време насам. И тогава изрече думите, които разбиха досегашния ми живот.

– Карина, няма да те лъжа повече. Срещнах една жена, която се превърна в нещо повече за мен. Влюбих се и искам да бъда с нея. Искам развод – каза той спокойно, сякаш четеше некролозите във вестника.

Не знам дали осъзнаваше, че току-що е прочел този, който обявяваше смъртта на брака ни… Думите му вибрираха във въздуха, изпълвайки кухнята с напрежение и трепет. Замръзнах с вилицата си на половината път от масата до устата ми.

– Казахте го толкова безпристрастно… Това някаква шега ли е? – попитах аз, но погледът на съпруга ми не остави място за съмнение.

Беше студен, безчувствен, напълно лишен от чувства. „Всичко свърши“ – помислих си отчаяно.

– Тя ме накара да се почувствам отново пълен с енергия – добави Чарлз, сякаш напълно незаинтересован, че всяка дума от устата му е кинжал, забит в сърцето ми.

Той заличи 25-годишния си брак
Времето и пространството сякаш замръзнаха около мен. Всичко, което бяхме градили в продължение на 25 години, просто се срина като къщичка от карти. Мечтите да остареем заедно, да пътуваме, да споделяме радости и скърби лежаха в руини като зимен пейзаж след буря. Разбира се, знаех, че връзката ни преминава през сериозна криза. Но и през ум не ми минаваше, че може да ни чака развод. А още по-малко заради друга жена.

– Какво направих, за да заслужа това? – Попитах със сух, малко треперещ глас.

Задавайки такъв въпрос, очаквах достатъчно приличен отговор, който да не ме накара да се чувствам още по-зле. Струваше ми се, че повечето културни мъже биха отговорили: „Не си виновен ти, виновен съм аз“. Съпругът ми обаче явно не беше от класните мъже. Отговорите, които чух, бяха егоистични и просто жестоки.

– Никога не съм била щастлива с теб, Карина. Прости ми – обяви той перфузно, след което стана от масата.

След като преодолях първоначалната фаза на гняв, недоверие, разочарование и отчаяние, все пак се опитах да поговоря с Карол, да спася това, което все още можеше да се спаси. Но съпругът ми беше твърдо решен и решението му беше необратимо. Бях на 50 години, с разбито сърце и пред перспективата да остана сама до края на живота си, но разбирах, че трябва да продължа напред.

Той се изнесе бързо
Беше ясно, че Чарлз отдавна е взел решението си и само любезно ме е уведомил за това. Нямах никакво време да събера всичко в главата си, да свикна със ситуацията. Съпругът ми дори не беше достатъчно достоен, за да обобщи брака ни, да ми пожелае щастие за в бъдеще и да се извини за действията си. Само два дни по-късно той стоеше на вратата с опаковани куфари и се сбогува с мен с простото: „Довиждане“.

– Какво копеле! – вбеси се приятелката ми, която същия ден се беше преместила при мен за една седмица, за да ми предложи подкрепата си. – Как можеш да се отнасяш така с жена, на която си се клел в любов за цял живот! Някой, с когото си прекарал четвърт век!

– Както виждаш, можеш… – отвърнах само с притеснен глас.

– Разбирам, че някои връзки се разпадат, хората изневеряват, сърцата им се разбиват… Но да не проявиш и капка съпричастност към собствената си предадена съпруга?! – възкликна още Аня.

Самата аз рядко се включвах в дискусията, но, парадоксално, колкото повече се ядосваше приятелката ми, толкова повече оставах спокойна.

Следващите месеци бяха най-трудните в живота ми. Потърсих подкрепа от приятелите и семейството си и започнах да работя за намиране на изгубеното си самочувствие. Имаше дни, в които намирах нова енергия за промяна, но и такива, в които нямах сили дори да стана от леглото. Ако не беше подкрепата на близките ми хора, нямаше да успея да се измъкна от тази изтощителна емоционална спирала.

Някак си нещата започнаха да се подреждат
С течение на времето осъзнах, че животът наистина може да започне отново, дори след такова травматично преживяване и дори на моята възраст. Избрах независимостта, която толкова дълго бях пренебрегвала в името на това да бъда добра съпруга: започнах да откривам своите страсти и собствените си мечти и цели.

Животът след раздялата беше труден, но и изпълнен с възможности. Възнамерявах да се възползвам от всички тях – особено след като Ан ме беше призовала да не изоставям правата си в бракоразводното дело.

– Той ти е причинил толкова много болка и не е проявил и капка разкаяние, така че го накарай да си плати скъпо за това! Да покажеш, че си била предана съпруга, която е направила всичко, за да запази връзката, няма да е проблем – в края на краищата той беше такъв! Не само че ви е отнел най-хубавите години от живота ви, но сега трябва да понесете и финансовите последици от неговия избор? През моя труп! – изсумтя приятелката ѝ.

Радвам се, че го е направила, защото признавам, че сама нямах сили да дръпна мъжа си за пари, къща, кола или спестявания. Ако нямах подкрепата на моята приятелка, вероятно щях да се съглася на всичко, което адвокатите на съпруга ми предложат, само и само да приключа с този епизод.

Днес благодаря на небесата, че не го направих: благодарение на войнствената нагласа на Ани не ми се налага да се тревожа за пари практически до пенсионирането си. Съпругът ми ми остави къща, кола и някои инвестиции, които може би ще се отплатят след няколко години със сигурни старини. И тук обаче бившият не прояви никаква класа: не предложи нищо по собствено желание, а това, което получих, трябваше да бъде изкрънкано от адвокатите ми.

Презрението ми към съпруга ми нарастваше
Последното ни изслушване за развод се състоя… също на Свети Валентин, година по-късно. Ирония на съдбата, нали? Не крия, че една година след фактическата ни раздяла вече бях в много по-добра форма и достатъчно зряла, за да видя какъв човек всъщност се оказа съпругът ми. Мизерен, страхлив, безчестен, незрял и с изключително крехко его.

Новата му партньорка също се появи извън съдебната зала. Когато я видях, се разсмях на глас. Трудно е да кажеш „жена“ за такъв човек – тя беше някаква сополива! Беше облечена в розов спортен костюм, с удължени нокти, изкуствени мигли и уголемени устни. Дъвчеше дъвка на висок глас и разглеждаше телефон, украсен с кристали. Беше толкова стереотипна, че чак беше смешна.

Един бърз поглед към нея ми беше достатъчен, за да разбера, че съпругът ми не ме е напуснал заради някоя, с която е по-щастлив: просто е получил криза на средната възраст и е решил да докаже нещо на себе си. Ако беше успял да разбие 25-годишен брак заради твърди задни части и напомпани гърди, добре, че вече не бяхме заедно.

Почувствах облекчение
Когато изслушването свърши, аз изпаднах от съда като от прашка. Чувствах се лека, свободна и просто… щастлива! Признавам, че винаги ще свързвам Свети Валентин отново с Чарлз и неговата любовница, но човек трябва да продължи да живее.

Оттогава почти е минала още една година. Развивам се, посещавам курсове, имам достатъчно време за своите страсти, удоволствия и почивка. Имах няколко срещи, които, макар и да не доведоха до сериозна връзка, ми вдъхнаха увереност и ми доставиха удоволствие.

А какво ще кажете за съпруга ми? Е, неговата „голяма любов“, за която се предполагаше, че си струва да разруши брака ни, приключи скоро след развода ни. Имам чувството, че госпожата не беше много доволна от състоянието на сметката на любимия си след разделянето на имуществото… Около месец по-късно, между другото, Чарлз ми доказа за последен път, че е обикновен мръсник, защото… се обади и имаше наглостта да ми поиска прошка!

– Засрамете се, Карол. И не ми се обаждай повече – отговорих му със смях и също толкова безчувствено, колкото и той, когато ми обяви, че си тръгва.

А после блокирах номера му и излязох да се забавлявам с новите си приятели от класа по изкуства.

Related Posts