Джулия трябваше да излезе в снежната буря, въпреки че наистина не искаше. На път за вкъщи тя забелязва баба си на автобусната спирка. Беше странно, защото старата дама седеше сама и гледаше надолу. „Бабо, чакаш ли някого?“ – Джулия попита. „Не, няма кого да чакам, сама съм.“ „Ще измръзнеш до смърт, дай ми да те заведа някъде на топло“.
Джулия извика такси и заедно с баба си се прибраха вкъщи. Джулия завела баба си до банята и отишла в кухнята, за да направи бърза вечеря. Когато баба ѝ се нахрани, те седнаха заедно в хола и Джулия искаше да попита какво се е случило с баба ѝ, но не посмя да започне. Тогава баба ѝ започна да ѝ разказва: „Имам единствен син Костя, родих го късно, на 38 години.
А съпругът ми почина една година по-късно, сърцето му спря. Трябваше да отгледам сина си сама, беше много трудно. А Костик израсна толкова непослушен. В крайна сметка отгледах едно момче, то отиде в университета, после на работа. Дойде време да се оженя, той имаше годеница, Мая. Само че Мая не ме харесваше, не разбирам защо.
В този момент очите на Джулия се напълниха със сълзи. Баба ѝ продължи: „Тя винаги ми внушаваше, че съм излишна в тристайния апартамент. А после забременя и дори не се поколеба да ми каже в очите, че съм излишна. После Мая разбра, че имаме семейни пръстени, и изпадна в истерия защо ги няма на пръстите ѝ. И такива изблици на гняв имаше всеки ден.
А днес казаха, че отиваме в магазина, за да купим дрешки за бебето. Но ме оставиха на една автобусна спирка в непознат район и си тръгнаха. След тази история бабата започна да плаче. Юлия също искаше да се разплаче… как може да остави собствената си майка навън в студа.
От този ден нататък бабата остана при Джулия. След работа тя посрещала Джулия с вкусни понички или сладкиши. Вечер те гледали заедно телевизионни програми. Джулия се привързала много към тази мила баба. Един ден Джулия се прибрала вкъщи и видяла, че телевизорът свири силно.
Това било странно, защото баба ѝ го била изключила, преди момичето да се прибере. Джулия влязла в коридора, в кухнята, в стаята – бабата я нямало. Само вратата на банята била отворена и бабата лежала на пода. Джулия веднага се обадила на линейката и на полицията. Бабата починала същия ден.
Минал един месец и на работното място на Джулия дошъл мъж в скъп костюм: „Кой си ти, хулиган? Какво право имаш да вземаш това, което ми принадлежи? Ще получа справедливост, ще ви измъкна от това в съда“. Оказва се, че бабата е завещала на Юлия апартамента си и семейните пръстени, а синът ѝ Костик и майка му Мая не са останали с нищо.
