Казвам се Людмила. Аз съм на двадесет и шест години и от три години съм омъжена за прекрасен мъж. Бракът ни изглеждаше идеален, докато не се появи свекърва ми. Когато се запознахме със съпруга ми, бяхме неразделни: прекарвахме почти цялото си свободно време заедно.
Връзката ни разцъфна много бързо и скоро решихме да заживеем заедно. Наехме апартамент и започнахме да живеем заедно. Бях напълно доволна от съвместния живот, но ужасно ме дразнеше периодичното появяване на свекърва ми в дома ни, тъй като тя беше много суетна и постоянно ми четеше бележки.
Чувствах се като оцелял лимон и два дни стоях далеч от нея. Според нея правех всичко напълно погрешно. Но това не е всичко… Две години след като се оженихме, баща ми се разболя тежко и почина. Той ми завеща апартамента, в който беше живял през последните няколко години. Затова със съпруга ми решихме да се преместим там, за да не се налага да харчим пари за наем на жилище.
Направихме козметичен ремонт и се настанихме. Смятахме, че това е идеалният живот, защото свекърва ни живееше на отсрещния край на града и започна да ни посещава много по-рядко. Но щастието ни не продължи дълго. Един ден свекървата ни посети. Тя се огледа и започна да хвали апартамента и квартала, в който се намираше.
Беше изключително мила и любезна, но всичко стана ясно, когато започна да ни внушава, че би било хубаво тя да се премести в този уютен и комфортен апартамент. А тя каза, че ние трябва да се преместим в нейния двустаен апартамент, в отдалечен и не особено благоприятен район. И накрая добави следните думи: „Вярно е, сине, вече обсъдихме всичко. И ти каза, че нямаш нищо против да живея тук!“.
Бях шокиран и усвоявах тази информация в продължение на няколко минути. После й казах, че не искам да се изнасям от собствената си къща и тогава започна всичко… Свекърва ми почти загуби глас, изкрещя ми. Заплаши ме с развод и се похвали с връзките си в съда, които щели да ѝ помогнат да си върне апартамента от мен. Казах ѝ да се маха от дома ми. А съпругът ми просто стоеше и не правеше нищо. Сега не знам какво да правя. Какво мислите, трябва ли да се страхувам, че апартаментът ми ще бъде отнет?
