Когато сватбата свършила, бащата тихо се приближил до дъщеря си и й казал да остане да пренощува при тях. Всички присъстващи били изненадани, а гостите си шепнели и чакали да чуят какво ще каже дъщерята. Анджела погледна теста с две райета. „Какво да правя сега?“ – помисли си тя. На 26 години тя вече беше независимо момиче. Работеше по професията си и наемаше апартамент. Не зависеше от родителите си, но винаги приемаше помощ.
Анджела наистина искаше това дете. Тя разбираше, че не би искала да има дете от никого другиго освен от мъжа, от когото беше бременна. Единственият проблем беше, че любимият ѝ беше женен. Вярата му не му позволяваше да напусне семейството, но той винаги казваше съвсем сериозно, че ако Анджела иска дете, ще го приеме и ще го отгледа.
Точно както си мислеше, любимият ѝ се зарадва на новината за бременността ѝ, като каза, че детето им няма да има нужда от нищо. Но родителите… Мама и татко бяха от старата школа. Освен Анджела те имаха още една дъщеря, Марина (тя и Анджела бяха близначки), и син, Рома. Сестра ми не обичаше децата, но подкрепяше Анджела. На Рома изобщо не му пукаше, той сам си подреждаше живота.
Когато баща му разбра за бременността (майка му беше уведомена малко по-рано), беше бесен. Как можеше дъщеря му да се роди без съпруг? Няма такова нещо като позор! Анджела настояваше: „Аз ще родя това дете и това е всичко!“. Тогава бащата казал, че вече не иска да познава нито нея, нито нероденото си внуче, че вече няма дъщеря.
Майка му се опита да успокои Аркадий, но без успех. Той забранил на когото и да било да споменава името на Анджела в негово присъствие. Анджела имала дъщеря, Карина. Момичето израснало активно и красиво. Малък, къдрав бисер с черни очи. Цялото ѝ семейство я обичало (с изключение на дядо ѝ, който никога не виждал внучката си и продължавал да отрича съществуването ѝ). Когато Кариша била на две годинки, братът на Анджела – Рома, решил да се ожени.
По този повод, разбира се, трябвало да се вдигне сватба. Анджела решила да не ходи, за да не разваля празника на брат си, тъй като знаела, че баща ѝ ще се ядоса на присъствието ѝ. Но Рома, противно на желанието на баща си, лично довел сестра си на сватбата. Трапезарията беше претъпкана и шумна, а наоколо тичаха деца.
Едно малко момиченце с къдрава коса и черни очи се открояваше сред останалите. Колкото и да се опитваше Аркадиуш да не обръща внимание на Каринка, не можеше. Той обичаше децата до лудост. А това беше първата му и засега единствена внучка.
Анджела вдигна поглед от масата, за да не изпуска от очи дъщеря си. Когато отново се обърна, не можеше да повярва на очите си: Кариша седеше в прегръдките на дядо си и цвърчеше радостно! По време на сватбата Аркадиуш не откъсваше поглед от внучката си.
Той беше просто очарован от нея! Гостите си шепнеха наоколо. Всички бяха наясно със ситуацията и явно бяха изненадани, както и самата Анджела. Сърцето на дядото се разби, когато видя собствената си внучка. Той осъзна, че напразно се е тревожил. В края на краищата, тук е щастието! Тя седи на ръце и зяпа. След сватбата бащата се обръща към дъщеря си и я моли да остане с Карина днес. Така се срути непробиваемата стена, наречена гордост и срам.
