Съпругът ми Васил и аз живеем в селото, имаме две деца – най-големият ни син Даниил и най-малката дъщеря Ира. Имаме голямо домакинство, зеленчукова градина, крава, кон и кокошки. Работим от сутрин до вечер в градината или в обора. Преди една година нашият Данил се ожени.
Мислех си, че снаха ми ще бъде някое квартално момиче от нашето село, трудолюбиво момиче, а не надута дама. Но той доведе вкъщи една Надя. Тя беше от Лвов, голям град. Младоженците решиха да живеят известно време в нашата къща, затова им дадохме втория етаж. През това време те можеха да спестят пари за къща или апартамент.
Отначало не се разбирах добре с Надя. Беше очевидно, че тя има градски умения. Оплакваше се, че интернетът ни е лош и тя не може да работи. Или пък се дразнеше от кукуригането на петлите сутрин. Или миризмата от обора.
– “Ами защо си взел такова сприхаво момиче? “Тя е безполезна като козе мляко!” – каза тя на сина си. “Мамо, дай на Надя време да свикне. Тя е градско момиче”, намесваше се Данило. Може би самата Надя вече е започнала да усеща моята неприязън и студенина. Тя започна да ме следва като опашка. Сутрин отивах в градината да бера домати, а тя беше точно зад мен, държейки кофа.
Отначало много се страхуваше дори да се приближи до кравата, но по-късно се научи да я дои. Ходеше и до кокошарника, за да събира яйца. Винаги готвеше вечеря за мъжете, миеше чиниите, почистваше къщата. Винаги се опитваше да ми угоди. Веднъж трябваше да се кача на покрива, за да взема буркани със сладко. И Надя, както винаги, каза: “Позволи ми да го направя”. Така че аз посочих стълбите и отидох да издоя кравата. Щом влязох в обора, чух едно силно “Помощ!”.
Притичах и намерих Надя да лежи на земята, а десният ѝ крак беше смазан от стълбите. За късмет мъжете бяха на работа. Изтичах при съседката, за да извикам помощ. Степан бързо запали колата и потеглихме към града към лекарския кабинет.
“Ще трябва да носите гипс един месец, костта не е сериозно увредена”, успокои ни лекарят. Въпреки че Надя беше в гипс, тя се опитваше да почиства вкъщи и да готви. Слагаше стол до кофата за боклук и белеше картофи, а после скачаше и готвеше борш.
А ако й предложех да си почине за малко, тя само поклащаше глава и продължаваше да работи. “Няма страшно, искам да ти помогна. Ще поскачам още малко и ще направя малко упражнения”, смее се тя. Ето как мнението ми за Надя се промени. Така че, скъпи свекърви, давам ви един съвет – ценете снахите си!