На 65 години се озовах в Италия, където работех, за да свързвам двата края, въпреки че нямах много опит. Преместих се едва преди осем години, след като се пенсионирах, след години на притеснения. Бях обаче твърдо решен да не следвам типичния сценарий на наемен работник, който изпраща целия си доход у дома.
Преместих се на такава напреднала възраст, за да се издържам сам. Моите приятели живееха в Италия от две десетилетия, но аз се колебаех дали да замина, чакайки да се пенсионирам. Пенсията ми беше минимална и наистина се нуждаех от допълнителен доход.
Когато се върнах у дома, дъщеря ми използваше пенсията ми, за да плаща сметките за комунални услуги в тристайния ми апартамент. Знаех, че не мога да разчитам само на нея. Бях твърдо решен да печеля колкото се може повече, тъй като не исках да обременявам децата си в напреднала възраст.
Бях майка на 42-годишен син и 38-годишна дъщеря и им дадох ясно да разберат, че не трябва да очакват пари от мен. Синът ми отглеждаше двете си деца заедно със съпругата си в дома на нейните родители. Дъщеря ми, Людмила, живееше с мен. Тя се омъжи, но някак си не се разбираше със съпруга си и след две години се върна у дома.
Людмила трудно си намери работа, но никога не е работила повече от три месеца. Бях твърдо решена да не я издържам финансово. Казах ѝ да плаща за общия ни апартамент от моята пенсия и да си изкарва сама прехраната. Когато Людмила се оплака на сестра ми от липсата на финансова подкрепа, сестра ми се опита да хвърли вината върху мен, като каза, че тя и съпругът ѝ издържат дъщеря си. Аз останах непреклонна и обясних, че съм дошла в Италия, за да изкарвам собствени пари и да не обременявам децата си с присъствието си.
Въпреки моите 65 години смятах, че е важно да се грижа за себе си и да живея колкото се може повече. Възрастните ми деца можеха сами да изкарват прехраната си. Тук, в Италия, от време на време се снабдявам с вечеря и нови дрехи. Не искам да се чувствам виновна, че си купувам чаша от любимото си кафе.
Сестра ми ме предупреди, че моят подход към живота може да ме остави сам в здрача, но аз не се страхувам от това. Трябва да се съсредоточа върху настоящето, да работя и да се грижа за себе си. Децата ми са разстроени, смятат, че трябва да им изпращам пари. Аз обаче държа на мнението си – не им дължа нищо. Те вече трябва да са се научили да се издържат сами.
