Синът ни още не е навършил 3 години, не ходи на детска градина, повечето неща правим вкъщи: някои елементарни игри за развитие на логиката и двигателните умения, така че детето да не се натоварва твърде много. Но аз съм много притеснена за развитието на сина ми, особено когато чувам истории на майки на детската площадка. Много се старая синът ми да навакса изоставането си от по-способните деца. Веднъж сестрата на съпруга ми и детето ѝ минаваха през нашия град.
„Поне ще се запозная с племенницата си, която също е на две години и половина и ще прави компания на Данче“, каза съпругът ми, изброявайки едно от предимствата на роднините си, които живеят в нашия апартамент. „За разлика от свекърва ми, със снаха ми не сме се срещали и тя не дойде на сватбата ни преди четири години. Съпругът ми и снаха ми рядко си говореха по телефона, а се виждахме още по-рядко – само по време на служебните пътувания на съпруга ми до родния му град.
Майката на съпруга ми е чест посетител, въпреки че живее с дъщеря си. На всеки шест месеца, по време на празниците, Нина Климентиева ни идва на гости. Като семейство винаги се радваме да я видим и аз съм много щастлива, че я имам за свекърва. Даниил много обича баба си. Двамата с Даниил се подготвихме предварително за посещението.
Той остави някои играчки в детската стая и се съгласи да отстъпи леглото си на братовчедка си; аз почистих апартамента и начертах примерно меню. Елена пристигна; дъщеря ѝ Милана е разговорливо и отворено момиче, за разлика от моя Дани. На този фон имахме малък конфликт. Съпругът ми говореше със сестра си вечер след работа и не виждаше какво става. На втория ден от престоя ни Елена коментира дългогодишните хранителни навици на Дани.
Тя започна да му дава пример със своята Милана. След това се появиха и играчките: Милана подрежда всичко красиво, а Дани ги хвърля в кофите за боклук. След това същите дейности, при които Милана се справя добре и бързо. При Елена не беше така, тя постоянно пречеше на сина ми, бързаше го.
Помолих я да не се вкопчва в детето и тогава чух едно изречение, което веднага уби всяко желание да проявя гостоприемство: „Добре, че имам пълноценен Милан! Тежко ти е, съчувствам ти.“ Това изказване беше подкрепено със съчувствен поглед в посока на Дани. Опитах се да ѝ обясня, че всички деца са различни.
„Така казват родителите, когато имат деца… Знаеш ли“. – каза тя. Стана ясно, че Олена не разбира това по учтив начин. Тогава я попитах по доста твърд начин: „Вие дойдохте на гости. Моля те, уважавай собствениците на къщата и се въздържай да отправяш абсурдните си искания“.
След това тя ми заговори веднъж в отсъствието на брат си, но в негово отсъствие замълча напълно. Почти мълчеше: единственото нещо, за което говореше с насмешка, беше обещанието на майка ѝ да ѝ даде пари за кола. Можеше да се каже, че се хвали. Атмосферата вкъщи беше напрегната, така че когато съпругът ми повдигна въпроса Елена и Милан да останат при нас още няколко дни, аз предпочетох хотела.
Съпругът ми сам закара сестра си и племенницата си там. Гостите прекараха четири дни при нас, което за мен беше повече от достатъчно. Те останаха в хотела още три дни, след което се прибраха у дома. Седмица след като Лена и Милан се върнаха у дома, свекърва ми ми се обади разтревожена: „Ани, какво става с Данечка? Нещо сериозно ли е?
Бяхте ли при лекарите и какво казаха? Трябва да призная, че бях объркана от тази купчина въпроси. Бързо обаче се оформи логическа верига: Елена ни посети, премина през развитието на Данечка, избра хотел, върна се вкъщи и сподели мислите си с майка ми, а в този момент се обади баба ми. Обясних ѝ, че всичко е наред.
„Елена не е лекар, откъде може да знае? Да, малко е бавен, още не иска да говори, но според нашия невролог и нашата невроложка всичко е наред“. „Е, това е добре“, въздъхна тя с облекчение в телефона. Каза, че дори се е наложило да се премести в хотел от вас заради болестта на Дана. Каза, че или се влошава, или има някакво обостряне.
Не можех да повярвам на ушите си. Трябваше да й разкажа всичко отначало. „Ти имаш… Плиткар!“ – разгневи се свекърва ми. „Едно малко бебе, моят внук, собственият ми племенник, който вика на целия свят… Каква бъркотия! Не се притеснявай, Ани, тя ще си получи заслуженото!
На следващия ден Нина Борисовна ни преведе двайсет хиляди рубли. Тя имаше номера на картата ми и понякога изпращаше пари за коледни подаръци. Въпреки разстоянието не бяхме в затруднено положение: куриерите и онлайн магазините не бяха отменени, така че свекърва ми никога не оставаше без подарък.
Обадих ѝ се веднага, но едва след известно време разбрах какво има предвид свекърва ми: „Анека, получи ли парите? Те са за Данечка! Води го навсякъде, на лекар, на басейн, на масаж… Исках да дам на дъщеря ми пари за кола, но след като Данечка е толкова силно изостанала, че Елена може сама да се справи с покупката на кола, парите са ти по-нужни!“. „За какво говориш?“ „Всичко е наред, вчера ти обясних всичко.“ „Това е всичко.“ Ленка си тръгна. „Аня, аз помня – прошепна свекървата, – не се притеснявай, аз помня всичко.
Реших да дисциплинирам дъщеря си да не говори. А парите… Вземи Данечка и отидете някъде на почивка. Наближава детската градина, тя пак ще се мъчи, кога ще имаш време да си починеш? Свекърва ми отказа да приеме парите, като за пореден път настояваше да отидем на почивка.
За нея 20 000 е прилична сума. Оставила ги е на картата, когато дойде на гости, ще ги върнем. Честно казано, не очаквах това. Начинът, по който баба ни се застъпи за внука си и прехвърли вината – уау! Казах си, че съм голям късметлия, че я имам.
