Когато бях на двадесет и две години, Макс ми предложи брак.
Запознах се с него на рождения ден на приятел, той беше на 25 години. Мислех, че това познанство няма да ни доведе до никъде, но грешах.
На следващия ден момчето ме чакаше пред дома ми. В ръцете му имаше цветя. А след това срещите ни бяха всяка вечер. След три месеца той ме покани в дома си, където се запознах с майка му. Тя ми се стори много мила и ученолюбива жена.
Същата вечер обаче Макс е много разстроен. Когато дойде време да се сбогуваме, майката не искаше да пусне сина си да си тръгне с мен.
– Просто ще я придружа до вкъщи – каза той.
Вече вървяхме към дома и аз попитах:
– Не бях достатъчно добър за майка ти, нали?
– Защо мислите така? Току-що си я срещнал, а тя винаги е толкова сериозна.
– Но виждаше, че е недоволна от нещо. А ти не си бил себе си.
Макс се опита да се оправдае, но това доведе само до странно мърморене.
Тогава той призна, че майка му е искала да го сгоди за дъщерята на своя приятелка. Той обаче бил против. Защото си има приятелка, която обича.
Но и тя ме притискаше. Въпреки това аз все още изпитвах нещо към сина ѝ. Макс все пак отстояваше позицията си и не слушаше майка си.
Докато един ден той не ми предложи брак. Бях много щастлива.
Същия ден бързо напуснах работа, за да се приготвя и да отида в службата по вписванията.
– Е, какво мислите? – попитах, докато стоях пред него и се приготвях.
На което Макс ми даде разнопосочен отговор:
– Отивай, а аз ще те настигна след няколко минути.
Чаках в службата по вписванията повече от час. Той не се появи. По-късно се опитах да го намеря, но безуспешно. Ядосах се и се прибрах вкъщи. Реших да му се обадя. Майка му вдигна телефона:
– Синът ми е напуснал града. Има си друга.
Започнах да плача. Не можех да го разбера. Не чух нито дума от Макс в продължение на шест месеца.
Не очаквах да го срещна някой ден. Минаха две години и аз се омъжих за един съученик.
Живяхме заедно в продължение на двадесет години. Един ден той почина неочаквано. От този брак имах дъщеря, която по това време беше студентка. Нямах планове да се омъжвам отново.
Но един ден, когато бях на гости на майка ми, отново се сблъсках с Макс. Той седеше на една пейка в двора и ме извика. Седнах до него. Мъжът започна да говори, макар че думите не идваха лесно. Той ме попита как съм. Разказах му за загубата си и за това, че имам дъщеря. Тогава Макс се извини за поведението си в службата по вписванията.
Той призна, че все още изпитва чувства към мен. Този ден видял майка си пред къщата и си помислил, че тя ще се опита да развали деня ни, затова се опитал да ме предпази от нея.
Макс искаше да изпрати майка си вкъщи, но тя каза, че не се чувства добре. Той искаше да ме предупреди, но тя каза, че заради нея може да мине без телефон поне за известно време. Напътствията на майка му подействаха. Тя го беше манипулирала. На следващия ден той се почувствал засрамен от постъпката си. Не можеше да намери думи, за да обясни ситуацията. И изведнъж го изпратиха в командировка за две седмици. Макс си помисли, че това е за добро.
След това се сприятелил с приятел на майка си, към когото не изпитвал никакви чувства. Бракът им се разпада след пет години. След това той има още два неуспешни брака. Той каза, че постоянно мисли за мен и за щастието, което е било толкова близкоһттр://….
Изслушах го и се приближих, за да се сбогувам.
– Почакай – каза той, – майка ми не те е забравила. Тя казва, че само с теб съм бил истински щастлив.
– Дано да е добре – казах аз. – И ти да си щастлив!
Простих на Макс за това, което беше направил, но нямаше да се примиря с него отново.
Какво мислиш за тази ситуация? Правилно ли постъпи жената?
