Един ден се разхождах в града, когато вниманието ми беше привлечено от възрастна жена, която молеше за милостиня. Тя изглеждаше уморена и изтощена. Навън беше студено и тази жена явно не беше облечена подходящо за времето.
Дрехите ѝ бяха стари и износени. Палтото ѝ привлече особеното ми внимание. Беше есенно палто. Очевидно е, че когато е десет градуса под нулата, това не е най-добрият вариант. Дори не говоря за старите ѝ, износени обувки. Тя трепереше от студ с протегната ръка. Някои хора минаваха покрай нея, други ѝ даваха пари или храна.
Почувствах се неудобно и в този момент наистина ми се искаше да помогна с нещо на тази баба. Нямах никакви пари в брой със себе си, затова реших, че ще изтегля пари и ще ѝ дам пари, когато се върна. Наистина се надявах, че ще я намеря на същото място.
Отидох до супермаркета и купих кошница с хранителни продукти за старицата. Купих мляко, зърнени закуски, чай и бисквити. Исках да я накарам да се почувства добре. Платих парите и отидох до мястото, където стоеше тя. Но още щом я приближих, ме порази един любопитен образ.
До старицата стоеше жена на около четиридесет години. Но най-интересното нещо се случи след това… Старицата започна да изпразва джобовете си, за да даде парите на жената. Дала ѝ цялото съдържание на кутията, в която била събрала парите. Първото нещо, което й хрумна, беше, че тази жена е нейната шефка.
Беше като разказ за просяци, които работят за някого и получават заплата за това.
Но после разбрах, че шефката й не може да изглежда така, тя беше зле облечена.
А те обикновено вземат парите в края на деня, а беше време за обяд.
Вървях много бавно, за да разбера истината. Чух думите на жената и разбрах всичко.
– Мамо, побързай, много бързам.
След тези думи промених решението си да дам пари на баба. Да помогнеш на стара жена и да спонсорираш здрава млада жена са различни неща. Не знам цялата ситуация, но по някаква причина съм убедена, че жената не взема тези пари за храна. В противен случай би могла да си намери работа и да помага на майка си. Не й ли е жал за майка й ?
Ако бях дошъл малко по-рано и бях хвърлил пари, сигурен съм, че просто щях да спонсорирам този свободен човек.
Макар че щеше да ми е много по-лесно, ако не бях видял гледката и просто бях помогнал на старицата. С парите, които исках да дам на старицата, купих храна и нахраних уличните кучета. Те определено нямат какво да крият.
Тази случка ме убеди, че преди да помогнеш на някого, трябва да се увериш, че наистина имаш нужда от това.
