Аз съм от провинцията. Сега уча в столицата. Работя през свободното си време. Станах независима отдавна, защото родителите ми се грижат само за най-малката си дъщеря. Баща ми никога не е говорил за баща си. Дядо ми се е развел с баба ми почти веднага след раждането на сина им. За мен дядо ми е доведеният баща на баща ми. Познавам го от детството. След като съм се родила, баба ми и съпругът ѝ купили къща в провинцията и се преместили там.
Тогава получих собствена стая. Татко ми направи креватче. Той купи и много кукли. Щастливото ми детство продължи, докато се роди сестра ми. Веднага забелязах, че родителите ми обичат повече сестра ми.
Те казваха, че съм по-голяма и трябва да помагам. Не изпитвах неприязън към сестра си, а бях благодарна на родителите си, че ме отглеждат. Тя ми помогна много, но сестра ми беше малко по-зле. Майка ни все още ѝ помагаше за всичко.
Преди няколко месеца ми се обадиха от нотариус и разбрах, че съм получил наследство. Биологичният ми дядо ми беше оставил тристайния си апартамент в столицата. Бях шокирана, а родителите ми – още повече. Годеникът ми дойде с мен, съмняваше се в цялата работа и смяташе, че може да има проблеми. Нотариусът бързо състави документите. Апартаментът е в елитен район, добре обзаведен.
Всичко е точно както си го бях мечтал! Вече бяхме започнали да правим планове.
Вкъщи обаче ни чакаше изненада. Баща ми каза, че заедно са взели решение, което не мога да обжалвам. Казаха ми да продам апартамента и с парите да купя два апартамента, единият от които да дам на сестра ми. Бях шокирана, дори не ме попитаха. Забравиха, че след няколко месеца щях да се омъжвам.
Търпението ми се пречупи. Казах всичко, което се беше натрупало в мен през годините. В отговор чух много лоши неща. Събрах си нещата и си тръгнах. Нямах намерение да продавам апартамента. За пръв път в живота си се замислих за себе си. От този ден нататък се превърнах в изгнаник. Роднините ми се обаждат и ме заплашват.
Смятате ли, че е необходимо да продадете апартамента си?
