Ще помня тази сутрин до края на живота си. Върнах се от работа и веднага отидох при семейството си: жена ми и дъщеря ми. Не бях се прибирал у дома от девет дълги години. Исках да прегърна жена си и дъщеря си. Толкова много ми бяха липсвали през всичките тези години.
Веднага щом прекрачих прага, чух от дъщеря си много неприятни неща за мен. Тя ми каза да се махна и ме обвини, че съм ги напуснал заради друга жена и че нямам право да се появявам на прага им. А после хвърли по мен куфар с вещите ми вътре. Жена ми стоеше зад гърба на дъщеря си и се усмихваше.
Не разбирах какво се случва и не можех да кажа нито дума. Взех си нещата и си тръгнах. Извиках такси, щях да отида направо в болницата, където на следващия ден щяха да ме оперират. Исках да се видя със семейството си преди това, но нямах представа, че ще ме посрещнат толкова „любезно“. Когато за първи път отидох на работа, дъщеря ми беше почти на седемнадесет години.
Със съпругата ми нямахме пари, за да я изпратим в университет, затова трябваше да ги изкарам. Исках дъщеря ми да има добро бъдеще, да получи образование, да има приличен доход. Изненадващо, съпругата ми беше много щастлива да чуе за решението ми да напусна. Тя опакова нещата ми още същия ден. Когато си тръгнах, дъщеря ми не беше вкъщи. Така че не можах да се сбогувам с нея.
Изпращах им пари всеки месец. Дъщеря ми учеше. След като завърши, исках най-накрая да се прибера у дома, но жена ми ме убеди да остана още известно време, за да изкарам пари, с които да купя апартамент за дъщеря ми. В края на краищата щеше да е хубаво тя да има апартамент в бъдеще.
Условията на работа обаче не бяха лесни. Непрекъснато вдигах тежки материали, което сериозно навреди на здравето ми. Оттогава имах сериозни проблеми.
Тогава реших да се върна у дома. Исках да зарадвам дъщеря си, затова ѝ купих апартамент.
Докато чаках такси до болницата, към мен се затича съседката ни от другата страна на улицата. Тя видя как дъщеря ми ме изхвърли от къщата. А после ми каза, че отношението на дъщеря ми към мен е дело на съпругата ми, която започнала да води любовници в къщата, след като аз си тръгнах. Когато дъщеря ми видя това, съпругата ми имаше наглостта да каже, че аз съм този, който пръв си е намерил друга жена, затова сега тя си подрежда живота.
Както се оказа впоследствие, дъщеря ми не отиде да учи в университет. Жена ми взе всички пари, които ѝ изпращах. Благодарих на съседката си за истината и си тръгнах.
Лекарите не даваха добри прогнози, затова ги помолих да доведат нотариус, исках да направя завещание за дъщеря ми. В завещанието оставих писмо, в което написах цялата истина.
За щастие, операцията мина успешно. На следващия ден дъщеря ми дойде да ме види. Радвам се, че не прочете писмото, но разбра всичко лично от мен.
