Една моя приятелка забременя, когато беше само на 18 години. Веднага щом разбрала, отишла в дома на приятеля си, за да му каже, но вратата отворила майка му, която й казала, че синът й е в университета, и й казала да не ги безпокои.
Приятелката ми беше разстроена, не знаеше какво да прави, защото ако баща ѝ разбереше за бременността, щеше да я изхвърли от къщи. Тя опаковала всичките си вещи, всички спестявания, които имала, и заминала за града. Там наела стая и останала до раждането. Бременността протича нормално. Тя родила здраво и красиво момиченце.
По време на раждането кръвното ѝ налягане се повишило и за съжаление тя починала. Тъй като нямала роднини, детето било настанено в сиропиталище. Няколко години по-късно в това сиропиталище дошла да работи една много красива, млада и жизнерадостна жена.
Тя веднага се влюбила в момиченцето и се сприятелила с него. Жената се прибрала вкъщи, поговорила със съпруга си и го убедила, че трябва да осиновят момиченцето. Той се привързал много към нея и не можел да си представи живота без нея. Отначало съпругът бил против, като казвал, че детето може да има лоши гени, но жена му го убедила.
Най-странното в тази история е, че момиченцето имало безумна прилика с мъжа. И това било забелязано от съпругата му. Тя имала подозрения, но си замълчала. Бабата дошла да се запознае с осиновената си внучка. Като видяла момиченцето, тя се изненадала, прегърнала го и се разплакала. Оказало се, че мъжът е осиновил собствената си дъщеря. Бабата я познавала, защото често я посещавала, но не казала нищо на сина си, за да не разруши семейството му.
Ето какво прави съдбата с хората. Роднините на майката не приели момичето, защото я обвинявали за смъртта на майка ѝ. Когато обаче дядото бил в много тежко състояние, той се обадил на внучката си, извинил се, че не се е интересувал от нея през цялото време, и казал, че ѝ оставя всичко, което има.
