Наскоро ми гостува един приятел. Тя е от региона, а аз живея в Москва. За да не харчи пари за хотел, тя поиска да остане при мен за една нощ. Не исках да ѝ позволя да остане при мен, защото със съпруга ми живеем в едностайно жилище, но моите родители и родителите на Люси са много близки, така че трябваше да го направя. „Е, така да бъде“ – помислих си. Но още от първите минути, в които тя беше в нашата къща, позицията ѝ стана ясна. Лусия се разхождаше из къщата с къси панталони и блузи с открити деколтета.
Винаги беше на парад: косата ѝ беше усукана на къдрици, които напомняха за грим. Никога не ми помагаше в домакинската работа, въпреки че бях бременна в осмия месец. Когато все още не живееше с нас, казваше, че ще се прибира само вечер и ще си тръгва в седем сутринта. Забелязах обаче, че когато съпругът ми имаше почивен ден, Лиусия никога не излизаше от къщи. И един ден видях нещо, което изобщо не се вписваше в никакви рамки. Вечерта с Лусия пихме чай и си легнахме.
Съпругът ми остана в кухнята, за да работи: имаше проект, който трябваше да завърши на следващия ден. Тази нощ не можах да заспя и Лучия сигурно си е помислила, че спя. Изведнъж осъзнах, че тя става и върви към кухнята в прозрачна нощница. Опитах се да я последвам мълчаливо. Спрях в тъмния ъгъл на коридора и я видях да се подпира на масата до съпруга ми. „Не можеш ли да спиш?“ – попита съпругът ми, без да откъсва поглед от лаптопа.
– „Виждам, че сте с мен по същото време. „Не ме искаше в дома си, нали?“ – Какво имаш предвид?“ – попита съпругът ми. „Спокойно, зайчето ти спи, няма да чуе нищо“. – С тези думи тя затвори вратата на кухнята. Вече се канех да отворя вратата със сълзи на очи, за да видя какво правят, но съпругът ми я отвори.
Той избута Лусия от вратата и й каза с половин уста: „Защо си мислиш, че ще се хвана на твоите трикове? Сега си в дома на жена ми. Събирай си багажа и си тръгвай, ще ти извикам такси. Приятелката ми беше в много лошо настроение и видът ми го влоши още повече.
Мъжът взе куфара на приятелката си и започна да хвърля в него всичките ѝ вещи, които бяха пръснати из цялата къща. „Сбъркал си – каза Лучия. Трябваше да се надява на най-доброто. Тогава той отвори вратата, избута я от къщата, подаде ѝ куфара с нещата, които беше натъпкала в него, и влезе в къщата.
„Следващия път, когато поканиш приятели, ми кажи, че ще отсъствам за известно време“. – каза съпругът ми, а аз се почувствах ужасно засрамена от приятелката си, която стоеше на перона през нощта в такова състояние. Изминаха няколко години, а аз все още се срамувам от приятелката си пред съпруга си. От онзи ден не съм говорила с Луиза и много се гордея със съпруга си.
