Съседката ми Марина е отгледана само от баба си. Тя нямаше родители от самото си раждане, майка ѝ почина след раждането, а баща ѝ не можа да понесе скръбта и я последва. Останала е само със силната си баба. И така се случило, че в гимназията Марина започнала връзка със сина на богаташи. Той случайно минавал през нашия град. Когато разбрал, че Марина е бременна, точно преди да завърши училище, й дал пари, за да се отърве от бебето. Но Марина не смяташе да направи това.
Тя използвала парите му, за да си купи детска количка и креватче, и си родила собствено дете. Тя родила две момичета наведнъж. Баба ѝ била единственият човек, който подкрепил Марина в трудния ѝ момент. Всичките ѝ приятели се отвърнали от нея, учителите в училище я осъждали, а съседите си шепнели зад гърба ѝ.
Междувременно Марина започнала да работи на половин работен ден навсякъде, където можела. Миела подове и чинии. Беше много уморена, но трябваше да изхранва двете си дъщери и баба си по някакъв начин. Когато момичетата тръгнали на детска градина, Марина отишла в университета и продължила да мие чинии в кафенетата вечер.
Олег се върна от армията в университета. Двамата с Марина бяха по-възрастни от колегите си, гледаха на света по различен начин, бяха по-сериозни. Олег започна много да помага на Марина. Тя си мислеше, че той се отнася с нея като с приятел, но се оказа, че Олег изпитва нещо повече.
Шест месеца по-късно той ѝ призна чувствата си, които се оказаха взаимни. След завършването си Марина и Олег се ожениха и той изобщо не се уплаши от факта, че вече имаха две деца. Марина има трето дете от Олег – момче. Така те създадоха голямо и силно семейство.
